Един от акцентите на всяко автомобилно изложение винаги са били концептуалните модели. Функцията им е да покаже нов, радикален дизайн или изцяло нова технология и да провери как реагират потребителите на това. Така вложеното в един прототип може да стигне до серийно производство, а може и никога да не види бял свят - било то заради това, че струва много, или просто защото няма практическо приложение. Освен това трябва да бъдат приложени много промени, преди един концептуален автомобил да отговаря на всички законови изисквания, а и да бъде практичен за потребителите. Ето защо тези модели са по-скоро начинът всеки производител да покаже своите идеи за бъдещето.

В следващите редове ще се обърнем към едни от най-забележителните концептуални автомобили от близкото и не толкова близко минало. Така ще разберем какъв е бил зародишът на някои от технологиите, които ползваме в автомобилите си днес, а и кои са били прототипите на някои от по-известните днес модели. А също така и какво е значението на тези концепции и дали трябва да им обърнем внимание.

Volvo VESC

VESC (Volvo Experimental Safety Car) е бил построен през далечната 1972 г. и е привлякъл изключително внимание. Целта на модела е била да покаже бъдещето на сигурността в автомобилите, като в него за първи път са били внедрени много от технологиите, които са стандартни днес. Сред тях са автоматично затягащи се колани, въздушни възглавници, технология за защита на пътниците при преобръщане, система против блокиране на колелата при спиране (ABS) и дори т.нар. crumple zones, които са зони в автомобила (най-вече предницата), проектирани така, че да абсорбират силата от удар, за да остане купето непокътнато. VESC е и първият автомобил, в който има камера за обратно виждане, монтирана в задната част на автомобила. Първата компания, която имплементира задна камера в автомобил в серийно производство е Toyota през 1991-а.

Много от гореописаните технологии са започнали да се използват години по-късно, но от Volvo са допринесли много за изграждането на бъдещето още в началото на 70-те. Благодарим за всичко, Volvo! VESC е бил толкова впечатляващ, че дори дизайнът на предницата му намира място във Volvo 240, започнал производство през 1974-а.

Mazda MX-03

Какво са искали от бъдещето през 80-те? Скорост! Висока скорост! През 1985 г. Mazda показва на света не точно кола, а по-скоро ниско летящ самолет. Ако надникнете в интериора, ще разберете защо го наричам така.

Всъщност причината не е само това, Mazda MX-03 1985 Prototype е имал 2.0-литров роторен двигател с 320 к.с. и 4-степенна автоматична скоростна кутия. Твърди се, че максималната скорост, която може да достигне е 300 км/ч.

В този автомобил са били вложени и много други интересни технологии, като задвиждане на четирите колела и завиване на четирите колела. Системата за задвижване е имала и електронно контролирано разпределение на въртящия момент, което може да се настройва с бутон на таблото. Не звучи като кола от 85-а, нали?

Дигиталните дисплеи около мястото на пилота също привличат внимание. Аеродинамиката също е била на преден план, като освен линиите на самия автомобил, Mazda e премахнала страничното огледало от страната на пасажера, за да намали челното съпротивление.

Porsche 989

Когато в средата на 80-те години продажбите на Porsche 928 са растяли непрекъснато, немският производител е решил, че може да стигне дори по-далеч в строенето на практични автомобили. Тогава се заражда идеята за автомобил с висока производителност, спортен дух и визия и четири врати.

Porsche 989 е прототип, разработван от 1988-а до 1991-а година. Дизайнът му напомня на издължен 911 с добавени още две врати. И наистина, това е първоизточника на много от чертите в следващите модели 911. Самият 989 никога не влиза в завода и проектът е прекратен през 1992 г. Този концептуален модел се смята за далечен предшественик на Panamera, който започва производство през 2009 г.

Honda Fuya-Jo

Ето и нещо малко по-нестандартно като идея. На вашето внимание - Honda Fuya-Jo. Автомобилът е представен през 1999-а година и е имал за цел да привлече вниманието на по-младите потребители. За целта има нестандартен дизайн, седалки за полу-седеж, табло, наподобяващо диджей пулт, с волан с визията на грамофон и прекалено много тонколони. Всичко това носи усещането, че сте в нощен клуб, а не в кола. Едва ли някой е имал нужда двете неща да се смесват. Ето защо Fuya-Jo не прескача фазата на концептуален модел и никога не е бил произвеждан за масовия потребител.

Bugatti Veyron

Има и концептуални коли, които достигат до производство, само с леки подобрения, за да бъде постигнато това. Една от тях е Bugatti Veyron. Концептуалния модел на Veyron е показан за първи път през 1999 година, като част от плана на Volkswagen Group да покаже, че намеренията й да възроди тази легендарна емблема са сериозни.

Концептът има 6.3-литров двигател с 18 цилиндъра и 563 к.с. Може да ускори от 0-100 км/ч за 4.2 секунди, а максималната му скорост е 340 км/ч. Първият сериен Veyron излиза на пазара през 2005-а. Какво са правили през тези 6 години? Подобрявали са технологиите в автомобила, за да може той да достига скорост от 400 км/ч.

BMW Z9 GT

През същата 1999 година BMW представи Z9 GT. Не трябва да ви учудва, че дизайнът му поразяващо прилича на този на BMW 6-та серия от 2003 година. Не само това е заимствано в бъдещи модели, въпреки че самият Z9 GT никога не се качва на конвейера. Неговият корпус е изграден от въглеродни нишки, върху алуминиева рамка. Задните му светлини използват LED технология. Моделът има автоматични врати, които се отварят нагоре, чрез бутон на ключа. На таблото е имал 8.8-инчов дисплей, на който се извежда информация за състоянието на автомобила. Много неща звучат познато, нали?

General Motors Impact

Разбира се, че ще стигнем и до електрическите автомобили или по-точно до познатата ни днес визия за превозно средство на батерии. През 1990 година на автошоуто в Лос Анджелис General Motors представя Impact. Това е изцяло елетрически концептуален автомобил, за който само няколко месеца след представянето му от GM обявяват, че той ще влезе в производство. Вдъхновени от тази инициатива за изчистването на въздуха в Калифорния, управата на щата въвежда закон, според който 2% от продукцията на всеки производител трябва да е от автомобили с нулеви емисии, за да може да продава автомобили на територията на щата от 1998-а година нататък. Конкурентите на GM, сред които Nissan и Toyota, са принудени също да разработят прототипи на електрически коли, за да бъдат конкурентноспособни.

Impact минава през различни тестови фази, докато най-накрая влиза в серийно производство през 1996 като GM EV1. От нея са били произведени 660 бройки, а пробегът с едно зареждане на оловно-киселинните й батерии е бил между 110 и 160 километра.

Tesla Model S

Стигаме и до съвсем близкото минало, по-точно 2009 година, когато видяхме първия прототип на Tesla Model S. Той е представен на частно събитие в Калифорния и представлява изкусен изцяло електрически седан, за който се твърди, че ще има около 480 километра пробег с едно зареждане.

По това време Tesla е абсолютен новак в автомобилната индустрия и поставянето на тези високи цели дори разсмива част от аудиторията. Три години по-късно моделът влиза в серийно производство. Дали изминава 480 км с едно зареждане? На теория да, на практика - с около 10% по-малко, но това е абсолютно нормално.

Така един прототип достигна до хиляди хора като сериен модел. И може би беше точно този, който трябваше да го направи.

BMW Vision Efficient Dynamics

Повечето от вас вече са чували и дори виждали BMW i8. Кой обаче е зародишът на този модел? Отговорът е BMW Vision Efficient Dynamics 2009.

Преди близо 9 години на автошоуто във Франкфурт, беше представен този повече от футуристичен автомобил. Той използва Plug-in хибрид технология с два електромотора и един три-цилиндров турбиниран, дизелов двигател. Всичко това заедно възпроизвежда 356 к.с. Идеята се надгражда и светът я вижда като два други концептуални модела BMW i8 през 2011-а и 2012-а година.

Въпреки че никой не е вярвал, че този изключителен автомобил ще влезе в шоурумите на BMW само 2 години по-късно, това се случва. BMW i8 2014 е може би серийният автомобил, който най-много изглежда като концептуален. Красота от бъдещето, която ускорява от място до 100 км/ч за под 4 секунди. Разликата с концептуалния модел е, че серийният използва бензинов двигател, а не дизелов. Може да се каже, че разликите в дизайна са пренебрежително малко и те са направени само с цел практичност.

Обратно в днешно време... и напред

2018-а година е в самото си начало, но вече видяхме няколко страхотни концептуални модела. Какви са тенденциите в последно време? Умните автомобили - изкуствен интелект и автономно шофиране. Някои залагат на по-забележителен дизайн, други на повече функционалности. Ако през 80-те върховият концепт е бил с възможно най-много бутони по таблото, то през 2018-а целият интериор е обсебен от дисплеи. Сензорни екрани, такива, които се управляват с жестове или с гласови команди. Навигацията вече не е просто карта. Тя ще ни съветва кога да си починем от шофирането, как да шофираме по-добре, дори сама ще ни предлага близки ресторанти, особено ако сме шофирали достатъчно дълго, че евентуално да сме гладни.

Дизайнът на повечето концептуални автомобили от тази и миналата година е близък. Плавни, естествени линии както отвън, така и отвътре. Решетките и фаровете напомнят по-скоро на кола робот.

Не виждам никакъв проблем черти от този дизайн и технологии да влязат в автомобилите за серийно производство съвсем скоро. Тези технологии вече са сред нас, добре познати и възприети са. Автомобилната индустрия ще ги последва и със сигурност няма да останат просто прототипи. Но каква е по-сложната задача? Автономните коли, към които всички производители са се насочили, макар и с леко различни идеи.

Някои производители таргетират хората, които искат да наемат кола, която да ги откара сама от точка А до точка Б. General Motors дори вече представи идея за автомобил без волан и педали - страхотна идея за самоуправляващо се такси. Той няма толкова футуристичен дизайн, има няколко бутона и един дисплей, на който потребителите да получават информативни съобщения. Спомняте си за Impact на GM, който влиза в серийно производство само 6 години след представянето на концепта. Защо GM да не го направи отново? Защо да не е и по-скоро?

Други производители са се насочили към хората, които все още искат да притежават своя кола, но тя да може да им служи, вместо те на нея. Вместо 6 часа изморително шофиране, ще имаме 6 часа сън или приятни разговори с любимите хора, отпуснати в масажиращи седалки.

Както вече споменах много от концептуалните модели, които сме виждали през годините, не достигат производство никога, но като че ли в днешно време случаят е друг. Ако през 90-те са се търсели идеи, внимание и се е опипвала почвата с най-различни абсурдни модели, то през 2018-а идеята изглежда доста ясна и изчистена.

Днес производителите по-скоро търсят своята група от потребители и проверяват какво ще е търсенето за тяхната продукция. Изцяло автономните автомобили са все по-близо, ще ги виждаме по пътищата сравнително скоро. Колко скоро и как точно ще изглеждат те, до голяма степен зависи от нас самите. Зависи от нашата позиция като потребители и това, от което ние имаме нужда. Дори зависи от това, което можем да си позволим, можем да възприемем и да използваме спокойно. В този момент, в тази ера, в този вид на заобикалящия ни свят. Ето защо прототип на електрически автомобил влиза в производство след 6 години, камера за обратно виждане - след 19, а бар столове в кола-дискотека - никога.