Днес знаем историята за това, как хората са се разпространили и са завладели постепенно света. Но с тях са се разпространявали и инфекциозните заболявания. Дори в нашата съвременна технологична епоха огнищата на заболявания са почти постоянни, въпреки че рядко достигат пандемично ниво като настоящата зараза от коронавирус (COVID-19).

Следващата визуализация показва някои от най-смъртоносните пандемии в историята - от Антониновата чума, до настоящото събитие COVID-19

Времевата линия на най-големите пандемии

Болестите съпътстват човечеството от най-ранните му дни и са нашият смъртен недостатък. Но едва след организирането на хората в големи общности и напредъка на земеделието и животновъдството мащабът и разпространението на тези болести рязко се увеличава. Широките възможности за търговия създават нови възможности за взаимодействия между хора и животни, които ускоряват големите епидемии. Така още през ранните години на цивилизациите се появяват болести, като малария, туберкулоза, проказа, грип, едра шарка и други.

Колкото по-цивилизовани стават хората обаче – изграждащи все по-големи градове, по-екзотични търговски пътища и засилващи контактите с различни популации от хора, животни и екосистеми, - толкова по-вероятни и случващи се стават и пандемиите. Ето някои от основните пандемии, възникнали в исторически план:

Много от изброените по-горе числа на смъртни случаи са направени въз основа на наличните исторически изследвания. Някои от тях, например чумата на Юстиниан и свинският грип, са все още обект на дебати въз основа на нови доказателства.

Въпреки постоянството на болестите и пандемиите в историята обаче има и една постоянна тенденция във времето - постепенно намаляване на смъртността. Развитието на медицината и здравеопазването и все по-доброто разбиране на факторите, които засилват пандемиите, са мощни инструменти за смекчаване на тяхното въздействие.

Гневът на боговете

В много древни общества хората са вярвали, че духовете и боговете причиняват болести и унищожение на онези, които са заслужили гнева им. Това ненаучно възприятие често води до разрушително поведение, довело до смъртта на хиляди, може би милиони хора.

В случая с чумата на Юстиниан - византийският историк Прокопий Кесарийски проследява произхода на чумата (бактерията Yersinia pestis) до Китай и Североизточна Индия, по сухопътни и морски търговски пътища до Египет, която навлиза във Византийската империя през средиземноморските пристанища. Въпреки очевидните си познания за ролята, която географията и търговията играят в това разпространение, Прокопий хвърля вината за избухването ѝ на император Юстиниан, обявявайки го за дявола и призовавайки за Божие наказание за злите му дела. Някои историци отбелязват, че това събитие може да е попречило на усилията на император Юстиниан да обедини отново западните и източните останки от Римската империя и бележи началото на мрачните векове от Средновековието.

За щастие разбиранията на човечеството за причините за тази болест са се подобрили и това води до драстично подобрение в борбата със съвременните пандемии, макар и бавна и непълна.

Внос на болести

Практикуването на методи като карантината започва през XIV век в опит да се защитят крайбрежните градове от чумни епидемии. Пристанищните власти стават все по-внимателни и изискват корабите, пристигащи във Венеция от други заразени пристанища, да останат на котва извън него за 40 дни преди да акостират. Оттук е и произходът на думата „карантина“ от италианската фраза quaranta giorni, означаваща „40 дни“.

Един от първите случаи, в който успешно се използва географски и статистически анализ за борба със заразите е от средата на XIX век в Лондон по време на епидемия от холера. През 1854 г. д-р Джон Сноу стига до извода, че холерата се разпространява чрез замърсена вода, и решава да показва данните за смъртността в околностите директно върху картата на града. Този метод разкрива сериозното струпване на случаи на заразата около конкретна помпа, от която хората черпят водата си.

Проследяване на инфекциите

Учените използват основна мярка за проследяване на инфекциозността на болест, наречена репродукционен номер - известен също като R0 или „R нула“. Това е число, което определя заразността или ни казва средно колко хора около себе си може да зарази всеки болен човек.

Морбилите оглавяват списъка от най-заразните болести, като стойността на R0 при нея е между 12 и 18. Това означава, че един човек може да зарази средно от 12 до 18 души, ако населението е неваксинирано.

Въпреки че морбили може би е най-вирулентната болест, позната досега, усилията за масова ваксинация и стадният имунитет значително ограничават разпространението ѝ. Колкото повече хора са имунизирани срещу дадено заболяване, толкова по-малка е вероятността то да се размножава, което прави ваксинациите критично важни за предотвратяване на пандемии от известни и лечими заболявания.

Трудно е обаче все още да се изчисли и прогнозира истинското въздействие на COVID-19, тъй като разрастването на пандемията и огнищата на зараза продължава, а изследователите все още изучават тази нова форма на коронавирус.

Източник на информацията и инфографиките: Visualcapitalist