Ако потърсите определение за думата "читалище", може би мъничко ще се изненадате да научите, че това е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Това не е стандартната библиотека, нито любителският клуб по интереси, които може да откриете на много места по света. Читалището е уникална институция със собствен пулс и реалност, която води началото си още от средата на XIX век, когато възникват първите подобни форми на народна самодейност в градове като Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. Всички те се борят за утвърждаване на духовността на възраждащото се българско общество наравно с неговите политически аспирации за независимост и държавност.

Практиката продължава и през ХХ век, когато на културната карта на България се появяват и т.нар. домове на културата, създадени по съветски образец. През 2017 г. българските читалища достигат до Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, воден от ЮНЕСКО.

Днес може да откриете читалище на най-различни места - от някое китно селце до сгушена сграда нейде из големия град. Читалище "Братя Миладинови 1917 г." някак стои по средата на това описание. То е в покрайнините на столицата и диша чистия планински въздух на Витоша, разположено в Княжево. Посещаваме го в рамките на "Незабравените читалища" - нова и достойна за уважение инициатива, която е продължение на изследователското пътуване на Програмата, започнало с изложбите "Невидима София" и "Изчезналите кина".

Движещата сила зад читалище "Братя Миладинови 1917 г." са неговият председател Атанас Рангелов, секретарят Росица Велева и неофициалната емблема на учреждението - Калитко Миленов. Това са хора, отдали усилията и духа си на това да будят и поддържат интелектуалното любопитство на гражданите във време, когато духовното все повече губи позиции от материалното.

Всъщност Атанас Рангелов е жив пример за притегателната сила на културата. Преди 15 години той води сина си на школа по пиано тук и открива цяло ново семейство от съмишленици. Калитко Миленов пък диша и усеща атмосферата на читалището. За него това не е втори дом, а първи. Той познава всеки сантиметър от сградата и говори езика ѝ. Архитектурно тя е брилянтно устроена с кабинети, занимални, балетни зали, библиотека с над 35 хиляди тома и кино-театрален салон. В читалището в Княжево се намира една от едва трите въртящи се сцени в София - другите две са на Софийската опера и балет и на Народния театър.

Сградата на читалището е проектирана за мултижанрова употреба. Най-знаковата архитектурна черта е първият амфитеатрален салон в София, чиято история впечатлява с множеството си приключения. Бил е наводнен, опразван от частници, пълнен с дървени трупи и използван за склад. В момента читалището е инвестирало в планов проект за реновацията на салона, която ще постави учреждението на картата на културните центрове в страната. Сцената е с размери от 100 кв.м и е с работещ механизъм и оркестрина – редки и луксозни характеристики. Читалището предлага и обучение в традиции и ритуали, като използва за повод интересни български празници, с които календарът е пълен. Всъщност голямата мечта на самодейците е да имат собствен танцов ансамбъл и театрална школа със самодейна трупа, която да оживява залата.

Читалище "Братя Миладинови 1917 г." разполага с над 20 школи и организира събития, като има собствен месечен културен афиш, а отскоро е влязло и в културния календар на столицата. Дори един-единствен кандидат е добре дошъл и представлява основание да стартира ново обучение. Така са отворили школа по барабани заради едно единствено дете, а сега там се обучават и забавляват над 20 ентусиасти на палките.

Подобно на стотици свои събратя, пръснати из цяла България, читалището е жива история на знанието и самодейността. Всяка тухла в неговите стени разказва история за хората, които са го създавали и поддържали като дом - с много труд и любов. Тук традициите не са затворени в прашасали албуми, а оживяват всекидневно в школите, репетиционните зали и културните събития, които обединяват поколения в своеобразен мост между миналото и бъдещето. Сегашните му стопани не се страхуват, че тяхното наследство ще изчезне - тук са израснали поколения деца, които днес са възрастни хора, запазили пламъка на знанието завинаги в душата си.

------------

От 13.09.2024 до 19.09.2024 в двора на читалище "Алеко Константинов 1897" на ул. "Оборище" 73 ще се намерим в една специфична среда между минало и бъдеще, докато сме с двата крака в настоящето. Това е изложбата на Програмата Незабравените читалища на София, част от цикъла Невидима София. За нея фотографите Александър Станишев и Ивелина Димчева създават визуален разказ на тези иманентни културни гръбнаци на българското общество, играейки си с нашата собствена памет и предизвиквайки еуфория от неповторимата атмосфера, която живее в тези сгради с техните балетни зали, школи и библиотеки. Кадрите напомнят за важността от предефиниране на статичното възприемане на читалищата и показват съществената роля, която те играят в социално-културното образование.

-----------

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Събитието се осъществява благодарение на Etat Pur, NESCAFÉ® Dolce Gusto®, Casavino и Вода Свобода.