Някои казват, че това е средновековно медицинско ръководство, написано на съкратен латински и насочено към заможни жени. Не е вярно, реагират други: то е написано на иврит от италиански лекар и ясно показва еврейските жени, които правят ритуални бани.

Глупости, възразяват трети: текстът е написан на старотурски, в поетичен стил. Или може да има произход от писмеността на стария корниш език от семейството на келтските езици. Или пък да е на езика на ацтеките Нахуатл, или на манджурски.

Когато става въпрос за Ръкописа на Войнич, един любопитен и очевидно мистериозно кодиран документ от 15-ти век, който сега се съхранява в библиотеката на Йейлския университет, може би единственото нещо, за което учените, криптографите и ентусиастите могат да се съгласят, е дълбочината на неговите мистерии. Красиво илюстрираният текст изглежда е бил написан на шифър, представляващ истински език - но какво означава това?

Сега британски академик твърди, че ръкописът е вид терапевтичен справочник, съставен от монахини за Мария Кастилия, кралица на Арагон, на изгубен език, известен като прото-романски.

И с това отваря поредната бурна глава в една от най-големите загадки на последните 100 години.

Ръкописът на Войнич: обект на нестихващ интерес

Тайнствена неразчетена книга, за която се предполага, че е написана през XV в. от неизвестен автор, е изготвена на неизвестен език с неизвестна азбука. Всъщност, учените не могат да се обединят около нито едно твърдение - не само авторът и съдържанието, но и годината на създаване остават неизвестни. Според някои изследвания ръкописът е изготвен в периода 1404 – 1438 г. и за негов автор се предполага алхимикът Никола Фламел (1330 – 1418). Но това далеч не е единствената хипотеза. Има много личности, за които се подозира, че биха могли да бъдат автори на ръкописа на Войнич.

Макар някои да смятат ръкописа на Войнич за историческа измислица, тестът на пергамента с въглерод го датира от началото на 15-ти век, а повечето учени приемат, че текстът е от този период. Той е кръстен на Уилфрид Войних, американски търговец на книги от полски произход, който го е купил през 1912 г., но голяма част от историята на неговата собственост е неизвестна.

Сега в научно рецензирана статия, публикувана в списание Romance Studies, Джерард Чешир, научен сътрудник в Университета на Бристол, твърди, че ръкописът е „сборник с информация за билкови лекарства, терапевтични бани и астрологически показания“, фокусирани върху физическото и психическото женско здраве, възпроизводство и родителство.

Вместо да е написан в код, Чешир вярва, че неговата езикова и писмена система са били обичайни по времето, когато е бил изготвен, и твърди, че документът е единственият оцелял текст, написан на прото-романски език.

Тъй като азбуката на ръкописа няма визуално сходство с нито една известна система за писане и текстът и досега не е разшифрован, единствената подсказка за определяне на възрастта на книгата и нейния произход са илюстрациите. Въпреки, че смисълът на тома е тормозил експертите от десетилетия, откакто за първи път попада под научното внимание в началото на 20-ти век. Той се изплъзва както на Алън Тюринг, така и на ФБР от годините на Студената война. Чешир казва, че той е разплел мистерията само за две седмици като "използва комбинация от нестандартно мислене и находчивост".

Чашата: наполовина празна

Неизбежно обаче, теорията на Чешър веднага срещна скептицизъм сред средновековните експерти. „Съжалявам, хора, но "протороманският език" просто не съществува”, пише д-р Лиза Фагин Дейвис, изпълнителен директор на Американската академия за Средновековни науки, по повод труда на Чешър. "Това е просто по-амбициозна и вдъхновена глупост."

Чешир настоява, че работата му е всичко друго, но не и това.

„Преживях серия от моменти, достойни за възклицанието еврика, докато дешифрирах кода, последвани от чувство на неверие и вълнение, когато осъзнах мащаба на постижението, както по отношение на неговото езиково значение, така и на разкритията за произхода и съдържанието на ръкописа” казва той.

Идентифицирането на Мария от Кастилия „отне много работа”, разкрива ученият пред вестник Guardian по имейл. "Но вече бях разгадал кода, затова приложих логично мислене и разсъждение".

Той твърди, че ръкописът произхожда от Кастийо Арагонесе, замък на италианския остров Иския, и че е съставен от доминикански монахини като източник на справка за доминирания от жени кралски двор, управляван от Мария Кастилска, съпругата на крал Алфонсо V от Арагон. Далечна роднина и племенница на Мария, отбелязва Чешър в своята статия, е Катрин от Арагон, първата съпруга на Хенри VIII.

Чешър твърди, че документът включва изображения на кралица Мария и нейния двор, които водят търговски преговори по време на къпане в кралските бани. Курсивните пояснения в текста може да са били добавени от самата нея.

Скептиците към теорията казват, че такива моменти на "прозрения" не са нищо ново. Д-р Кейт Уайлс, медиевист и лингвист и главен редактор в History Today, посочва, че нова теория за смисъла на ръкописа се появява „поне на шест месеца… Само през последната година има поне две".

Последният по-шумно разискван опит за разчитане на ръкописа датира от 2003 г, когато Гордън Ръг, професор от Англия, показва, че текстове с характеристики, идентични с тези на ръкописа на Войнич, могат да бъдат създадени с използване на таблици от три колонки: със суфиксите на думите, префиксите и корените, които се наставят и комбинират посредством налагане върху тази таблица на няколко карти с изрязани прозорчета за всяка съставна част на „думата“. За получаването на кратки думи и за разнообразие на текста могат да се използват карти с по-малко количество прозорчета. Подобно приспособление, наричано "решетка на Кардано", било изобретено като инструмент за кодиране през 1550 г. от италианския математик Джироламо Кардано и било предназначено за скриване на тайни послания вътре в друг текст. Обаче текстовете, създадени в резултат на експериментите на Ръг, нямат такива думи и такава честота на повторяемост, каквито се наблюдават в ръкописа. Сходството на текста на Ръг с текста в ръкописа е по-скоро визуално, а не количествено. По аналогичен начин може да се „докаже“, че английския (или който и да е друг) език не съществуват, създавайки случайни безсмислици, които да приличат на английски, така както текстът на Ръг прилича на ръкописа на Войнич. Така че, този експеримент не е убедителен.

Ето защо, Кейт Уайлс не е убедена от теорията на Чешър. "Той си позволява свобода с начина, по който разбираме как работят езиците", казва тя. "Той прокарва тезата за език, изграден от думи, извлечени от много места и периоди, но заедно те не създават нещо, което да е убедително като работещ език".

Тя добавя: „Една от причините, поради които ръкописът на Войнич е толкова привлекателен, е поради езиците като йероглифи и Линеар Б, които са били дешифрирани. Но това не стана от нищото, по тях се работи десетилетия и привлякоха много различни научни познания. Не може да имате само един човек, който казва: "Аз го разгадах." Трябва научната общност като цяло да се съгласи".

Истина е, че за цялото известно време на съществуване на ръкописа той е обект на интензивно изучаване от много професионални и аматьорски криптографи, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в това да декодират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но също дава живот и на теорията, че книгата е просто една „изпипана“ безсмислена последователност от случайни символи. Причудливите свойства на текста на ръкописа на Войнич (като удвоени и утроени думи) и подозрителното съдържание на илюстрациите (фантастични растения например) довели множество хора до заключението, че ръкописът в действителност може да бъде мистификация.

Но всяко нещо има първи път

Запитан за отговора си към тези критици, които не са убедени от неговата интерпретация, Чешир е непреклонен.

„Текстът ми е рецензиран и потвърден от други учени - това е стандартна практика в научната сфера. Няма нужда да убеждавам никого, тъй като решението своевременно ще се използва за изучаване на ръкописа от лингвисти и историци".

"Освен това не съществува "интерпретация", тъй като азбуката, системата за писане и езикът са били изучени, за да могат другите да превеждат последователно на всяка дума, фраза или изречение".

Сега той кани другите да разширят работата си и да преведат ръкописа изцяло. Така тайните на ръкописа на Войнич все още не са напълно разкрити.