Ново проучване показва, че близкородственото размножаване е било много по-разпространено сред първите хора, отколкото сме смятали досега. Ранните човеци и неандерталците са живели заедно в продължение на 30 000 години и са имали чести контакти за този период. Учените са установили, че някои хора в Източна Азия имат до 20 процента неандерталска ДНК повече, отколкото хора в Европа.

Ходът на изследването е установил доказателства за многобройни случаи на близкородствено размножаване. Данните са захранени в алгоритъм за машинно обучение, който след това дава процентите на общо ДНК в резултат на тези междувидови отношения.

Близкородственото размножаване е размножаване между близки роднини и се наблюдава както при растителните, така и при животинските видове, а явно и хората.

В поколението, резултат от близкородствено размножаване, може да се наблюдава влошено здравословно състояние, намалена приспособимост и намалена фертилност.

Според учените изчезването на неандерталците се обяснява със смесването с кроманьонците, започнало преди около 35 000 - 45 000 години в Близкия изток. Проучванията установяват, че при французите частта от „неандерталски“ гени достига 4 процента. Най-малко неандерталски гени имат днешните обитатели на Африка – около 1 процент. Смесването на двата вида е своеобразно завръщане към общите предшественици, разделили се преди около 500 000 години.