Днес, в епохата на изкуствен интелект и вездесъщи телефони, които се превърнаха в дигитални прозорци към света, е много лесно да забравиш какво е било "вчера". За някои думата "занаят" може да прозвучи като морално остаряло понятие, което принадлежи на друго, по-несъвършено време.

Наталия Иванова има малко по-различно мнение.

"Занаятът е вечен. Новите технологии могат да улеснят процесите, но нищо не може да замени човешката ръка, създаваща нещо уникално", категорична е тя. Един поглед отвъд завесите на нейния свят - шивашкото ателие, сгушено в безистена на ул. "Пиротска" 16 - ни показва, че тя е права.

Забравете клавиатурите, сензорните екрани и шлемовете за добавена реалност. Наталия е шивач и текстилът е нейната чертожна дъска. Под опитните ѝ ръце той се превръща в красиви дрехи, всяка от които разказва собствена история - но трябва да си майстор като Наталия, за да я визуализираш.

Тя и работилницата ѝ са част от новата изложба "Занаятчиите на София": един деликатен портрет на града, нарисуван през призмата на хората, които са посветили себе си на това да съхраняват неговата идентичност и традиции.

Наталия също има своята история, която я отвежда от родния Сливен чак до Испания, но днес тя определя "Пиротска" 16 като "мой дом". За нея шивашкият занаят не е за всеки. Да вземеш плат, да усетиш неговата сърцевина и да му вдъхнеш живот е въображение и труд в едно. Зад иглата и ножицата стоят години на учене, усъвършенстване, падания и ставания. Няма нищо лесно в това да си шивач. Всеки, посегнал към ножицата и конците, е храбър по своему също като колоритния персонаж от приказката на Братя Грим.

"Много обичам да работя с млади хора. Те носят свежест и идеи, които ме вдъхновяват и мен самата. Това е предаване на опит, което обогатява всички, а аз им давам някои практически съвети, които не всеки път вземат под внимание и после поправяме грешки заедно", казва Наталия и отново припомня, че всяка работа си иска майстора, а годините и поколенията са без значение.

От 30 години Николай Тотев разглобява и отново сглобява... времето. Той е часовникар. Още помни първия часовник, който е развалил, защото родителите му не са възхитени от идеята. Днес Николай е успешен и доказан в занаята, а ръката му не трепва дори при сложните манипулации.

"Всяка част трябва да си пасне перфектно, всяко зъбче да се впише точно и без колебания. Най-голямото предизвикателство е не да ремонтираш нещо, което не работи, а да постигнеш съвършената хармония. Много трудни неща има в занаята. Фината моторика в пръстите, острото зрение и спокойната ръка, не на последно място практиката - тя е важната и необходима част за баланса", споделя той.

В ателието му има цял куп забравени часовници от клиенти, които не са ги потърсили. Кротуват си тихичко и показват, че времето е странна величина, а часовниците, които го отмерват - още повече.

"Времето не може да бъде манипулирано така лесно. Това с връщането на часовника напред (лятно) и назад (зимно) е пълна глупост. Времето си е едно и също и всеки опит да го манипулираме се обръща срещу нас. Хората забравят, че то е нещо като танц - ритъмът му може да се промени само в главите ни, но не и в механиката на Вселената."

И все пак за Николай един свят без часовници би бил щастлив.

Агнес е дизайнер в кожено-галантерийната индустрия от 30 години, в които е развивалa и обогатявала занаята си. Наследила е занаята от своите родители и на свой ред преподава на деца от 5 до 15 години.

"Има деца с талант, сръчни и изобретателни; от тях получавам вдъхновение. Това, което се изисква в тази професия, е търпение, а за децата това е нещо авангардно, предвид забързаното време, в което живеем", възкликва тя.

Тя работи само с кожи от животни, които са част от веригата на хранителната индустрия. Кожата е продължение на същество, което носи дух. Има "мъртви" кожи (лошо обработени) и "живи" кожи. Трябва да имаш усещане и връзка с невидимото, за да можеш да се свържеш с духа на животното и да продължиш пътя му. Коженото изделие, създадено от правилния материал и човек, може да бъде инструмент на силата, да подхранва човека и пространството, до което се докосне.

Въпреки разнообразието от произведения, които се раждат изпод ръцете ѝ, Агнес вижда истинското удовлетворение не толкова в тях, колкото в удовлетворението на клиентите.

"Нямам амбиции, по-големи от доволните клиенти, които идват при мен вдъхновени от произведение, което са видели случайно някъде."

Сред занаятите, които участват в изложбата "Занаятчиите на София", ще откриете още калиграфия, тъкачество, лютиерство, галантерия, обущарство, дърводелство (по-конкретно - ръчно изработване на мебели от масив), фотография и реставрация на рояли.

Всички кадри в изложбата са заснети със Sony a7R V.

Събитието се осъществява благодарение на NESCAFÉ® Dolce Gusto®, Cichetti&Vino, L’Europeo, Сцена Централни хали.

Снимки: Деян Йорданов