Учените отдавна обръщат внимание на опасността от намаляване на ресурсите, не само от нефт и газ, но и от уран. Световната атомна енергетика в момента използва около 65 хиляди тона от този тежък елемент всяка година. В същото време, добиващата индустрия осигурява около 40 хиляди тона, останалото се доставя от вторични източници - допълнително обогатяване и утилизация на стари бойни глави - ресурс, който не е безкраен. Така или иначе, „урановият глад" вече се забелязва доста отчетливо на хоризонта.

 

Световните запаси от уран в момента се оценяват на около 6 милиона тона, което не звучи никак обнадеждаващо. Но във водите на моретата и океаните има в наличност около 4.5 милиарда тона уран. Това количество спокойно може да стигне за хиляди години напред, стига да има ефективен начин той да се добива. Работата в това направление върви от десетилетия, като през 2002 година японски учени демонстрираха доста перспективен метод за събиране на уран с помощта на полимерни ленти, потопени във водата, постепенно задържащи тежкият елемент върху себе си. За съжаление, цената на получения по този начин уран се оказа тройно по-висока от обикновените методи.

 

Неотдавна, в САЩ този метод бе съществено преработен, предлагайки доста по-висока ефективност. За целта, влакна от специален полиетиленов материал с огромна повърхностна площ (при минимален обем) се подлагат на въздействие на радиация, след което, към тази „подготвена почва" се добавят амидни групи, които имат висока ефективност при свързването им с урана. Получава се един вид „уранова гъба" (материалът носи името HiCap). При пускането му във вода, HiCap започва да събира урановите йони и ги задържа върху полимерните влакна. Когато количеството на тежкият елемент достигне необходимата величина, „гъбата" може да се извади от водата и чрез киселина да се отдели събраният уран. Според създателите на новата технология, този материал събира от 5 до 7 пъти повече уран и 7 пъти по-бързо, отколкото най-добрите съществуващи аналози. При това, HiCap може да се използва многократно.
Всички тези данни са били проверени от независими експерти, така че, възможно е скоро уранът да стане евтин почти, колкото желязото. Което за пореден път трябва да ни накара да се замислим за целесъобразността и безопасността на неговото използване.