Кратко въведение в NFC

Може би си спомняте, че преди няколко седмици ви попитахме дали бихте използвали NFC услуги, а огромна част от читателите честно отговориха, че нямат идея какво означава това съкращение. И, както обещахме след обявяването на резултатите от анкетата, време е да ви запознаем с основните специфики на Near Field Communication. 

Защо е важно да знаете какво е NFC и къде и как се използва? Защото можете да бъдете сигурни, че пролетта на тази технология вече е започнала и можете да очаквате до няколко години тя да навлезе в своя разцвет. NFC ще бъде навсякъде...

Какво? 

NFC означава Near Field Communication или “комуникация от близки разстояния”. Технологията е създадена в недалечното минало от Чарлз Волтън и е по-скоро естествена еволюция на RFID, отколкото иновативен нов подход.

Участници в NFC комуникацията (поне засега) винаги са две устройства, като едно от тях може да е активно, а другото – пасивно. Или пък и двете да са активни. Сигналът се предава на честота от 13.56 MHz и започва да се губи след разстояние от около 4 см. На теория обаче спецификацията на NFC поддържа работа и на по-големи разстояния. Имайки предвид името на технологията, по-голяма модулация не е нужна, защото това не би било особено смислено и би жертвало сериозно сигурността. 

За какво?

Ако от първия абзац не ви е станало ясно за какво изобщо става въпрос, всичко е наред. 

NFC е чиста дъска, от която разработчиците и инженерите могат да се възползват по всевъзможни начини. Ключово за технологията е, че тя може да комуникира само на изключително малки разстояния и да изпраща изключително малки сегменти от информация поради ниските максимални скорости (между 106 kbit/s и 848 kbit/s). Тук е моментът да спрете да мислите, че NFC прилича на Bluetooth. Идеята зад технологията не е обмен на файлове или дългосрочна комуникация, а сдвояване, стартиране на трансфер или физическо определяне на двете комуникиращи устройства. 

Към момента NFC се използва най-вече в Япония за безконтактно разплащане и ключалки, но, чисто концептуално, безконтактните разплащания се предлагат и в България, но са базирани на по-старата технология RFID. NFC ключовете пък работят подобно на чиповете за асансьори - достатъчно е да ги размахате пред ключалката, за да отключите. 

Тези две приложения обаче едва докосват потенциала на технологията. Тя може да се използва за извличане на информация от опаковки на продукти с NFC тагове. Това е изключително иновативно, защото при Near Field Communication не се налага едната страна да има собствено захранване. Пасивните NFC тагове биват временно заредени от индукцията на полето на вашия смартфон. За да не се предава много информация пък таговете най-често съдържат линк, който води към уебстраница или съдържание в дадено приложение. Идеята е подобна на тази на QR кодовете, но по никакъв начин не зависи от светлинните условия и качествата на камерата на устройството, което използвате. 

Google вече започва интегрирането на подобни тагове в Google Places, но засега такива се разпространяват само САЩ, и то не на територията на цялата страна. Ако имате заведение, например, можете да залепите специално зареден стикер с линк към него в Places таг на прозореца, който ще покаже страницата му на потребителя само след едно размахване на смартфона пред него. Яко, нали? 

Огромно предимство на NFC е, че не се изисква нито едно докосване на дисплея или натискане на бутон - при разчитане на NFC тага или комуникация с друго NFC устройство, вашата джаджа веднага стартира съответната услуга. Това е така, защото се предполага, че след като сте доближили смартфона или таблета си до самия таг, вие искате да го разчетете. 

Комуникацията между две активни устройства също може да бъде особено интересна. Тя се използва за сдвояване с NFC високоговорител или хендсфри (както прилага технологията Nokia) или какво да е друго NFC устройство , начало на Bluetooth файлов трансфер, иницииране на гейминг сесия, свързване с рутер и много други.

В сфератата на мобилните разплащания NFC също може да бъде невероятно полезна технология. За да се случи това обаче светът има нужда от единна система за транзакции (най-вече микро), зад която стои голяма компания и която да може да се използва на много устройства. Да, става въпрос за Google Wallet. Засега Wallet може да се използва само с Nexus S и партньорите не са особено много, но можем да бъде сигурни, че Google ще се погрижи това да не продължи дълго. Вярваме, че момчетата от Маунтин Вю могат да създадат първата истинска услуга за NFC разплащане и да я наложат - все пак става въпрос за поредния им неуспешен социален опит. 

Идеята зад Wallet е проста - сканирате всички свои кредитни, дебитни и др. карти и ги използвате от смартфона или таблета си. Достатъчно е да изберете карта и да доближите устройството си до терминала на касата, за да платите от нея. 

Проблем

Единственият сериозен проблем на NFC е сигурността. Всъщност, технологията няма свои механизми за защита - информацията пътува без какво да е криптиране и може да бъде подслушана или манипулирана с помощта на модулиращи устройства от по-големи разстояния. Именно затова компаниите, които планират да използват NFC за свои услуги, трябва да заложат силни механизми за сигурност в по-висшите слоеве на софтуера си, за да може информацията вече да бъде трудна за разчитане, дори да бъде прихваната, когато пътува тези няколко сантиметра. 

С какво?

Поддържащите NFC устройства засега са доста малко, но Android има нативна поддръжка за технологията от Gingerbread насам. Това вдъхва много надежда за бъдещето на Near Field Communication. Пълен списък с NFC-оборудваните устройства можете да откриете тук.