Пътници от близкото бъдеще

Днешните самолети, свръхбързите влакове, модерните автомобили може да изглеждат лукс и признак за напреднали технологии в някои държави. Но въпреки финансовите кризи, проблеми, войни, транспортните проекти на гениалните инженери и обикновените мечтатели се умножават с всеки изминал ден.

Транспортът на бъдещето, погледнат през призмата на смелите идеи, изглежда много по-различен: магнитна левитация, летящи раници, коли с ядрен двигател. А най-интересното е, че много от тях скоро могат да се превърнат и в реалност!

Hyperloop

Представете си за миг, че съществува милиардер, който работи над електрически автомобил за масово производство, спонсорира компания, която да поддържа Международната космическа станция, изобретява супер успешна система за електронни разплащания. Е такъв наистина съществува – Елън Мъск е основател на Tesla Motors, SpaceX и PayPal. А сега той възнамерява да революционизира градския транспорт.
Наскоро той представи идеята си за ултрабърза междуградска система за превоз, която например може да ви закара от Сан Франциско до Лос Анджелис за 35 минути. Наречена със звучното име Hyperloop, тя представлява нещо като стоманена тръба, съдържаща алуминиеви капсули (вагони), които се движат в нея със скорост от 1200 километра в час. И, разбира се, превозват хора. На всичко отгоре енергията за превоза ще се доставя от слънчеви батерии.

Основният недостатък? Цената. Според Мъск стартовата сума, за да започне тази система работа, ще е около 70 милиарда долара, а финалната може да надхвърли и 100 милиарда. Според критиците на всичко отгоре тя няма да е практична и дори не е достатъчно бърза. Защо просто да не използваме самолети?
Въпреки това визионерът продължава работата над проекта и твърди, че през 2015 година ще има работещ прототип. Компанията, създадена за целта, се нарича Hyperloop Transportation Technologies.

Автомобилът с ядрено гориво

За него сме писали и преди, но ако не сте чували, си представете това – купувате новата си кола и… цял живот не се налага да я зареждате с гориво, а само да карате. Възможно ли е?
Макар и много хора днес да се ужасяват от опасностите, които носи добиването на енергия чрез ядрени мощности, то съществува американска компания, която от години тръби и опитва да привлече внимание към проекта си. Нейното име е Laser Power Systems (LPS), а „отрочето“ й ще се възползва от възможностите на радиоактивния елемент торий, който според учените играе основна роля в процеса на генериране на топлина в ядрото на Земята.

Докато много държави все още са заети с проучвания за използване на тория при генерирането на електричество в електроцентралите, LPS има много по-конкретно предложение. Техният план е да конструират автомобил, задвижван с малки порции от радиоактивното гориво. Двигателят ще може да се възползва от отделената от тория топлина, използвайки превръщането на водата в пара, задвижваща серия от микротурбини, които в крайна сметка генерират ток.

Елементът торий е изключително плътен, което означава че съдържа огромно количество енергия. Парче колкото лешник с тегло 8 грама може да задвижва автомобила за период от 100 години! Звучи толкова невероятно, че можем само да се надяваме да е истина.

Летящият призрак

Е, разбира се, за нищо свръхестествено няма да стане дума. В тази новаторска технология основната ключова дума е суперкавитацията. Преведено на морски език (защото става дума за технология за плаване в океана), това е ефектът, създаван когато слой от газови мехурчета се формира около обект, потопен в течност (представете си корпус на лодка, потопен в морето и облепен с мехурчета). Този газ намалява триенето с около 900 пъти спрямо обикновения случай и позволява на обекта да се движи много по-бързо, плъзгайки се във водата.

Можем да кажем без сянка на съмнение, че подобен морски съд ще е от голяма полза за всяка морска флота. В добавка към по-високите скорости един такъв метод за транспорт ще изразходва и много по-малко гориво, а скоростта и формата му ще го правят много по-труден за прихващане от радарите. Идеален кандидат за военните!

Компанията Juliet Marine Systems от Портсмут, Ню Хемпшир, работи над точно такава технология. Нарекла го е с кодовото име GHOST, като, разбира се, той ще служи на военните – за защита на морски съдове, отблъскване на пирати, превоз на войници от голям кораб до брега или спасителни операции. А ако подобни корабчета достигнат до гражданския пазар, това би означавало само едно – още повече екстри за туристите.

Реактивната раница

Преди няколко години, през 2010, Глен Мартин стана световноизвестен със своя проект за летяща раница. Той беше признат от списание TIME като един от 50-те топ изобретения за годината. Първата комерсиална и практически годна за употреба реактивна раница.

 
Разбира се, тя не се е пръкнала току-тъй от нищото. Австралиецът е работил на създаването й цели 30 години и в крайна сметка е успял да я усъвършенства дотолкова, че да има комерсиален интерес към нея.
Раницата на Мартин се захранва от насочени реактивни мини струи и може да лети около 30 минути самостоятелно. Максималната и скорост не е много голяма (но и няма нужда) – 74 км в час. Височината на която човек може да се издигне с нея, е 900 метра. Тези цифри може да не звучат много впечатляващо, но като си представите, че това се извършва само от една голяма раница на гърба ви… тогава започва да става интересно.

Реактивната раница ще започне първо да се използва от пожарникари и спасителни екипи – натам са насочени усилията на изобретателя. Ако обаче сте фен на свободния полет, не се притеснявайте – според източниците на информация тя ще може да се купи и от всеки ентусиаст още през тази година, стига да разполага с 200 000 щатски долара.

Velo City

Това е доста интересно име, защото, от една страна, означава нещо като „велосипеден град“, а, от друга – скорост, бързина (ако се изпише слято). Това е и идеята на проекта – създаване на високоскоростна, всесезонна, защитена от замърсители ултратиха транзитна система, която да дава възможност на хората да се движат с велосипедите си спокойно и бързо. Плановете за създаването й са започнали още през 2006 година в Торонто от архитекта Крис Хардуик, като основната цел е построяването на издигната във въздуха трилентова прозрачна тръба, в която байкърите да могат да се движат. Тръбите ще са разделени в двете посоки и ще имат специални системи за вентилация. Поради липсата на препятствия колоездачите ще могат да използват на 90% възможностите си и спокойно ще достигат скорост 50 км в час. Велоградът ще бъде идеален и в друго отношение – карайки в него, няма да се интересувате от климатичните промени на времето вън – в дъжд и пек, в студ и сняг ще можете спокойно да си карате колело целогодишно.

Разбира се, след като засега не е станала реалност, трябва да ви е ясно, че тази транспортна система няма получено финансиране. Затова стои замразена, но не е ясно докога. Идеята е чудесна, определено няма да струва милиарди и нищо чудно в близките години подобни тръби да се появят над главите ни, а в тях да се вихрят на спокойствие феновете на двете гуми.

Следващият е Next

Повечето от вас сигурно са чували за самоходния автомобил на Google, способен да ви вози без шофьор. Но дали сте чували за Next? Наполовина такси, наполовина Segway (транспортната двуколесна система, балансираща с жироскопи). Създаден е от дизайнера Томазо Гечелин и е вдъхновен от съвременната идея с помощта на телефона си да можете да… повикате колата Next. Самоходният модул ще дойде автоматично там, където се намирате, за да ви прибере. За вас остава просто да се разположите удобно в него и да оставите вратата да се затвори. Next започва да се движи на 4-те си колела до момента, в който достигне група от други подобни превозни средства. И тогава се случва нещо много интересно…

Вашият Next започва да се изправя на задните си колела и да се прилепва към вече изправените и скачени други кабини, за да сформират нещо като хай тек трамвай, задвижван от електричество. Вашата седалка се изправя също автоматично, балансирана от жироскопи, за да не усетите никакво разклащане. И пътешествието продължава – до момента, в който се налага вашият модул да се откачи и да се отклони към дома ви например.

Идеята е направо фантастична и още доста път трябва да се извърви, за да стане реалност. За да бъде създаден на практика Next, ще трябва на пазара да се появят евтини наноматериали, да се подобрят функциите на самоходните автомобили, да се създадат много по-издръжливи батерии и евтини соларни панели. Но според създателят на Next това ще се случи до около 2025 година.

Колелино

Вярвате или не, но звучащата странно по български дума си е… българска. Това е проект, предложен от сънародника ни Мартин Ангелов по време на TED конференцията в Солун, Гърция, през 2010 година. Колелино е концептуална идея, според която може да бъде създадена мрежа от въжени системи над сградите, позволяващи на хората лесно да се прехвърлят между тях, без да се съобразяват с наземните условия. Това значително ще облекчи превоза в градски условия, ще намали задръстванията и т.н.
Идеята за „зелената“ инфраструктура включва изграждането на разумно проектирана система от здрави метални въжета над сградите, а пътуващите ще сядат в специални задвижвани от батерии седалки, като ще се плъзгат на по-ниско в спокойните зони и на по-високо в областите с усилен трафик в града.

Е, разбира се, Колелино има и много недостатъци – засега не се предлага защита срещу превоза в лошо време и ще трябва да се поизмокрите, докато подобно на Тарзан се прехвърляте от сграда до сграда. Освен това транспортната система ще е неподходяща за хора, които се страхуват от височини (като моя милост), а сигурността също не е малък проблем. Въпреки това идеята е доста иновативна и ако се доразработи и финансира, нищо чудно да я видим някой ден в действие.

Skylon

Проектът Skylon от някои е наричан „наследникът на Конкорд“, самолетът, който предлагаше на гражданските полети скорости, надвишаващи тези на звука. За жалост легендата бе пенсионирана преди десетина години и все още няма заместник. През миналата година обаче британска компания анонсира плановете си да изхарчи 90 милиона долара за разработката на Skylon – супербърз самолет, който може да лети с 5 пъти по-висока скорост от тази на звука и дори да може да извежда пътници в орбита. Той ще може да излита от всяко летище по света, да носи 300 пътници и да прелита разстояние от Лондон до Сидни само за 4 часа.

Подобен самолет ще може да се използва и да доставя товари в орбита – до Международната космическа станция например, след което да се връща обратно. Товарите, които може да изкачи дотам на един курс, ще са около 15 тона, което хич не е малко.

Създаването на прототипа е още в начална фаза и предстои преодоляването на много пречки. Според специалисти от водещи университети като MIT задачата е много, много сложна, но не и невъзможна. И ако сте се зачудили защо сумата, която е обявена (90 милиона), е толкова малка за такъв проект, спокойно – това е само стартовата сума, а при евентуалното финализиране на проекта тя може да набъбне десетки пъти.

Подобни разработки вървят в момента и в други компании, а много учени и журналисти са положително настроени относно бъдещето на Skylon. Ако всичко върви по план, работещ прототип ще има през 2017 година. А след това? Достъпът до всяка точка на света ще бъде реален в рамките от 4 часа, а пътуването в Космоса ще се улесни значително. В това се опитва да ни убеди Алан Бонд, директор на Reaction Engines – компанията седяща зад Skylon. Успех!

Скарабеят

Кажете „здрасти“ на наследника на Харли Дейвидсън от бъдещето. Това е концептуално превозно средство със страхотен дизайн и форми, оформено обаче по-скоро като мотоциклет, който е затворен, има място и за багаж, захранва се от батерии, биогориво или водородни клетки. Можете да го управлявате ръчно, но 

можете да използвате и специално създадените за него автоматични пътища. Той е и пригоден добре за градски условия – върви на 4 колела, но може да се изправя нагоре за по-лесно паркиране. На всичко отгоре е и сгъваем!

Дизайнерът Дейвид Мигел Морейра е създал Scarab изцяло с идеята за употреба в града. Мечтата му е да се оптимизира превозът в условията на нарастващото население на големите градове, като се запази времето за транспорт, удобството и се спести шумът и замърсяването. Всички днес говорят само за превозни средства, запазващи околната среда, а Scarab е точно такъв.
За жалост той също е все още само концепция, не е изработен, но шумът около него е достатъчен, за да се пробуди интерес на инвеститор.

SkyTran

Тел Авив, Израел, е древен град, една от люлките на цивилизацията. Но днес градове от този тип са все по-претоварени заради факта, че са останали до голяма степен същите като преди стотици години. Просто улиците им не са създадени за голям брой население.

Ето защо идеи като тази, за създаване на въздушна магнитна система за транспорт на пътници, се посрещат добре. Наречена е SkyTran и подобно на други, създателите й са отправили взор към небето. Нейните кабини ще се движат на метални релси, издигнати 6 метра нагоре, но всъщност няма да са залепени за самите релси. Те ще използват магнитна левитация, технология, позволяваща движение без никакво триене. Пътниците ще могат да използват смартфоните си да се обадят на най-близката кабина. Последните ще се движат независимо, като таксита, и ще превозват хората до техните дестинации, след като им бъдат зададени.

Според създателя и директор на SkyTran – Джери Сандърс, еднократно пътуване с кабина на SkyTran ще струва малко повече от цената на билет за днешните автобуси, но ще е по-евтино от съвременните таксита! И, разбира се, ще използва соларни панели за енергиен източник. Системата за транспорт ще бъде способна да задвижва кабинките със скорост до 241 км в час, но на първо време тази скорост ще е ограничена, най-малкото за да свикнат хората с подобен вид придвижване.