Да се създаде идеалният самолет е може би невъзможно. Излитането и кацането, маневрите и полета с различни скорости - всеки от етапите на полета има своите, често взаимоизключващи се изисквания към конструкцията на летателният апарат. Например, за излитане и кацане по добре е самолетът да има широко, с перпендикулярни оси крило, а за бърз полет е подходящо крило с неголяма площ и прибрано към фюзелажа.
Всъщност, това изобщо не спира конструкторите и инженерите да експериментират. Известен е, например, подходът с променливата стреловидна форма на крилата, позволяваща гъвкаво оптимизиране на характеристиките в една или друга ситуация. Но концепцията SbiDir-FW, работата над която е с подкрепата на NASA предлага нещо съвършено различно.
Става въпрос за т.нар. „Свръхзвуково двупосочно летящо крило" (Supersonic Bi-Directional Flying Wing), където вместо трансформиране на крилото самият летателен апарат, преминавайки към свръхзвукова скорост се завърта на 90 градуса. Двигателите съхраняват непроменена ориентацията, но самолетът се завърта така, че по-късите нос и опашка стават крила, а дългите крила - нос и опашка. При забавяне на скоростта от свръхзвукова, завъртането става в обратното направление, при това само с помощта на елероните без никакви допълнителни двигатели.
Според предварителни оценки на конструкторите, този неочакван подход позволява да се създаде самолет с изключително впечатляващи характеристики. Максималната скорост на 70 местен пътнически лайнер може да бъде над 2000 км/ч, а прехода към свръхзвукова скорост няма да бъде съпровождан със звуков удар - нещо, от което страда гражданската свръхзвукова авиация, преминавайки над населените места.
Групата от инженери, работеща над SBiDir-FW засега е получила от NASA гаранция от 100 хиляди долара, което би трябвало да стигне за довеждане на идеята до стадий аеродинамични изпитания. Ако тестовете преминат успешно, от NASA обещават петкратно увеличение на финансирането за следващият етап от разработката.