Gallery "5706"
Четири години след земетресението в Индийския океан, което предизвика огромни приливни вълни, нова разработка на германски учени ще се опита да сведе до минимум последствията от бъдещи катастрофи.Миналата седмица в Индонезия официално беше пусната в експлоатация системата за ранно предупреждение от цунами GITEWS, създадена от Германския център за геофизически изследвания в Потсдам. Проектът е на стойност 45 млн. евро, които са осигурени от германското правителство в рамките на помощта за преодоляване на щетите от трагедията през декември 2004 г.
Нови научни подходи и технологии отличават GITEWS от досегашните системи за предупреждение от цунами (например тази в Тихия океан), които не могат да бъдат от голяма полза за Индонезия, чието геоложко положение е специфично. Земетресенията в Индийския океан възникват по протежение на един океански ров (т.нар. трог Сунда), образуван от подпъхването на индоавстралийската плоча под бирманската. Ровът е с дължина около 1200-1300 км и дъговидно се простира от северозападния край на о. Суматра до о. Флорес в Източна Индонезия. И когато се вдигне цунами, вълните могат да достигнат брега само за 20-ина минути, което означава, че има много малко време за предупреждение.
Затова учените от Потсдам са развили нови методи за по-бързо и сигурно определяне на земетресенията наред с моделиране на възникналите вълни и оценка на ситуацията. GITEWS директно събира данните от многобройни сензори, инсталирани не само в Индонезия, но и в Шри Ланка, Малдивите, Йемен, Иран, Кения, Танзания и ЮАР. На базата на регистрираните сигнали авангардна софтуерна програма проучва минута по минута местоположението и силата на дадено земетресение. Софтуерът, към който интерес проявяват и други държави, може само в рамките на две минути да засече и измери по няколко силни земетръса.
Основен елемент в системата са измервателните буйове, снабдени с GPS антени. За разлика от използваните досега, които само препращаха сигнала за цунами, новите буйове функционират като самостоятелни измервателни уреди, които могат да разпознаят цунами-вълните дори когато повърхността на океана все още изглежда спокойна. Технологията позволява измерване до сантиметър на покачването на морското равнище.
Тъй като мрежата от сензори доставя все пак данни само от няколко места, германските учени са разработили и компютърни модели на симулация, за да може да се синтезира обща картина на ситуацията. В базата данни на GITEWS са въведени голям брой сценарии, покриващи възможните събития, така че в критичен момент да послужат като описание на реалното състояние.
Земетресението на 26 декември 2004 г. имаше магнитуд от 9.3 по Рихтер и беше второто най-силно в историята на замерванията. Петнадесет минути по-късно огромни цунами-вълни достигнаха индонезийската провинция Банда Ачех, където загинаха над 140 000 души. Общо катастрофата отне живота на близо 250 000 човека.
От в. Дневник
Коментари (0)