Вместо да се приема, че съвременният Марс е прекалено студен и сух, за да поддържа течна вода, нови доказателства оспорват това убеждение. Данните от инструмента MARSIS (Mars Advanced Radar for Subsurface and Ionosphere Sounding) разкриват необичайно силни радарни отражения, идващи от област с ширина около 20 км в основата на южната полярна ледена шапка на планетата.

Тези ехота са различни от всички, регистрирани досега в района, и приличат на сигналите, които учените биха очаквали от течна вода, затворена под слоеве лед.

Ако се потвърди, откритието би оборило дългогодишните предположения за настоящите климатични условия на Марс и би отворило отново важни въпроси за това дали планетата все още притежава среда, способна да поддържа микробен живот.

Въпреки вълнението около радарните сигнали, изследователите предупреждават, че течната вода под южния полюсен лед на Марс би било трудно да се поддържа при екстремния студ на планетата. Без силно солени солеви разтвори или джобове с геотермална топлина, поддържането на вода в течна форма изглежда малко вероятно.

Ето защо учените активно оценяват алтернативни „сухи” обяснения за силните отражения, засечени от MARSIS, включително слоести отлагания от въглероден диоксид и воден лед или комбинации от солен лед и глина, които биха могли да повишат отражателната способност на радара, без да е необходимо наличието на действително подземно езеро.

За да потвърдят откритията на MARSIS, учените сега използват радар с малък обхват (SHARAD) на Mars Reconnaissance Orbiter. SHARAD работи на по-високи честоти, но преди не можеше да достигне достатъчно дълбоко, за да сканира основата на южната ледена шапка. Това се промени, след като екипът на орбиталната станция тества нова маневра, при която космическият апарат се завърта на 120° по оста си на полет – далеч над старата граница от 28° – което позволява на SHARAD да насочи радара си по-дълбоко и потенциално да открие същите отражения, наблюдавани от MARSIS.

Вместо да разчитат на стандартната ориентация, контрольорите на мисията сега използват техника, наречена „много голямо завъртане“, за да увеличат възможностите на SHARAD. Чрез накланяне на космическия кораб много повече от обичайното, маневрата увеличава силата и дълбочината на радарния сигнал на SHARAD, което дава на учените по-ясна представа за основата на леда в загадъчната област с висока отразяваща способност.

В скорошно проучване, публикувано в Geophysical Research Letters, Гарет Морган и неговият екип анализираха 91 наблюдения на SHARAD, които преминаха директно над тази зона, в опит да определят какво причинява необичайните радарни ехота.

Вместо да потвърдят наличието на течна вода, последните тестове на SHARAD сочат в друга посока. Базално ехо се появи само по време на маневрата VLR, и дори тогава сигналът беше много слаб – за разлика от силните отражения, наблюдавани от MARSIS. Това предполага, че е малко вероятно да има течна вода в зоната с висока отразяваща способност.

Изследователският екип отбеляза, че слабият сигнал е по-съвместим с гладка повърхност под леда и са необходими допълнителни проучвания, за да се разбере защо SHARAD и MARSIS показват толкова различни резултати.

Снимка: Pexels

Виж още: Най-големият пробив в историята: Извлякоха лични данни и снимки на 3.5 млрд. души в WhatsApp