Вътрешните поръчки – успешен бизнес модел или потребителски капан?

В световен мащаб спорът около това, колко етични са вътрешните поръчки в приложения, вече се води с години. В България обаче той тепърва се разгорещява най-вече заради факта, че родните потребители нямат толкова добре изградени навици да плащат за дигитално съдържание. 

Със сигурност всеки от нас клони поне леко към един от лагерите и в това няма нищо лошо – напълно обективните оценки на какво да е са истинска рядкост. В долния текст се старая да не излагам своите виждания по въпроса, а просто да запозная читателите с особеностите на вътрешните поръчки. Сигурен съм, че след прочитането му изграждането на лично мнение ще бъде с поне една идея по-лесно. 

Какво е вътрешна поръчка? 

На първо място – не особено удачен превод. Въпреки това смятам, че буквалното "вътрешноприложенчески поръчки" ("in-app") звучи твърде зле и не изразява смисъла особено добре. 

Накратко – вътрешна поръчка е всяко парче допълнително съдържание, което купувате в рамките на приложението. Най-често срещаните примери от гейминга са допълнителните герои, нива, умения или притежания, а в приложенията обикновено става въпрос за премахване на рекламите, разширяване на обема за съхранение на информация или придобиване на допълнителни възможности. 

Обикновено вътрешните поръчки са част от безплатни приложения. Така се формира фримиъм (freemium) моделът, при който началното придобиване на софтуера е напълно безплатно, но за по-сериозна употреба се изискват допълнителни заплащания. 

Психологизъм

Все по-бързото преминаване от платени приложения към безплатни с вътрешни поръчки има най-вече психологическа обосновка. Поставете се на мястото на стандартен потребител. Не, не си казвайте обичайното "Аз съм интелигентен и не попадам в капани". Това не са капани, а бизнес практики, нов икономически модел. 

Представете си, че дадено приложение струва 99 цента. А сега си представете, че същото приложение е безплатно, но за да използвате пълната му функционалност, трябва да платите 99 цента. Крайните резултати са идентични, но с две основни разлики:

- получавате достъп до приложението и преценявате дали ви допада, без да плащате

- запазвате чувството, че използвате безплатно приложение, макар да сте платили същата сума впоследствие

Накратко: потребителите са по-склонни да правят вътрешни поръчки, отколкото да купуват платени приложения. 

Произход

Основна роля за въвеждането на модела за вътрешни поръчки има Apple. Макар подобни практики да са били използвани при класически софтуер за Windows и Mac, Стив Джобс и компания дадоха готова система в ръцете на разработчиците. Преди третите страни трябваше да се погрижат да разработят такава, което далеч не е лесна задача. 

Отскоро Android също поддържа вътрешни поръчки и абонаменти, а магазинът за приложения на Amazon – Appstore, също разчита на модела. 

Все по-сигурен съм, че целият софтуерен пазар ще премине към фримиъм приложения. 

In-app поръчките произлизат от друго явление, станало масово в App Store – Free версиите. Те все още са изключително популярни, но в зората на софтуерния магазин на Apple разпространението им бе огромно. Почти всяка игра и значителна част от приложенията имаха безплатни версии, включващи първите нива например. 

Няколко години по-късно Apple представи модела на вътрешните поръчки и голяма част от разработчиците осъзнаха, че поддръжката на едно безплатно заглавие, чието съдържание се купува впоследствие, е по-лесно. 

Ограничения

Моделите за вътрешни поръчки обикновено отговарят на политиките на самите магазини за приложения. Така например Apple получава 30% от приходите, генерирани от софтуер, както и 30% от вътрешните поръчки. Всяко закупуване на съдържание в рамките на приложения трябва да се случва с банковата сметка, която е свързана към Apple профила ви, т.е. оторизацията се извършва с основната парола. От една страна, това е удобно, защото свежда до минимум шанса да бъдете измамени, а и създава усещане за единност. От друга страна, налага нужда от някои заобиколки. 

Популярен пример за такава е купуването на книги от Amazon Kindle приложението за iPhone, iPod touch и iPad. Докато в него може да четете книгите, които вече сте купили, нямате възможност да разглеждате каталога и да купувате нови. Защо? Защото това би било вътрешно пазаруване от външен източник и е в разрез с политиката на компанията. И, разбира се, няма как тя да отчете своите 30%. Именно затова книгите трябва да бъдат купени през браузъра. 

Политиката на Google е с една идея по-свободна, тъй като позволява и независими поръчки. Те обаче не са в полза на потребителите, както вероятно очаквате. Напротив – за предпочитане е разработчиците да използват системата на Google, защото тя запомня поръчките и ги връща, когато смените устройството си.

Смятате, че вътрешните поръчки са малка част от приходите на разработчиците? Няма как да бъркате повече. Според проучване на Distimo от есента на 2011 г. цели 72% от приходите в App Store идват именно от вътрешни поръчки. Какво ще кажете за това?

Опасност

Вътрешните поръчки всъщност не са нагъл опит за обиране на блеещите потребители, защото не са задължителни. Подобно на платените приложения, те ви питат за вашата парола и запазвате ясното съзнание, че плащате за съдържание. 

Все пак опасност съществува, но тя се крие по-скоро във вашата психика и липсата на силни умения за самоконтрол. От друга страна начинът, по който моделът експлоатира съзнанията на потребители (особено младите), събужда дилема. 

Най-честите примери за злоупотреба с вътрешни поръчки е натрапчивото им интегриране в игри. Достигате до изключително напрегнат момент и нямате търпение да се изправите срещу важен опонент само за да разберете, че трябва да платите 99 цента, за да продължите. В такива моменти съзнанието не функционира особено трезво и се склонно да плати няколко пъти за неща, за които не би платило при нормални обстоятелства. 

Друга често срещана практика е умишленото затрудняване на геймплея и предлагането на лесно "избавление" чрез малка поръчка. Пример – Draw Something. В безплатната версия на играта разполагаме с недостатъчен брой цветове, а подсказките свършват особено бързо. Можем да играем до припадък, докато съберем нужните звезди, или пък да платим, за да ги имаме веднага. 

Бизнес модел

Да, бизнес модел. Опитайте се да се откъснете от гледната си точка на потребител, за да разберете, че вътрешните поръчки са невероятен бизнес модел, който както всеки друг бизнес модел е най-вече в услуга на другата страна (в случая – разработчиците и компанията). Освен че те имат възможност да придобият по-голяма част от парите ви, без да ви карат да се чувствате лошо за това, те решават проблема с пиратството. Не забравяйте – вътрешните поръчки не могат да бъдат придобити нелегално. 

Вътрешните поръчки са всичко, но не и опит за измама. В края на деня изборът дали да ги направите, или подминете си остава единствено ваш.