Очаква се автомобилът Blue Bird, или „Синята птица“, да се завърне в историческата местност Пендайн сандс в Югозападен Уелс.

Преди един век този плаж става свидетел на знаменателно събитие в автомобилостроенето: моментът, в който автомобил Sunbeam с мощност 350 конски сили, по прякор Blue Bird, влиза в книгата на рекордите.

На 21 юли 1925 г. британската състезателна икона Малкълм Кембъл извежда автомобила до невиждана скорост.

Със своя 18-литров аеродинамичен двигател V12 Manitou той ускорява по пясъка и става първият човек, който преодолява бариерата от 150 мили в час на сушата, достигайки невероятните 150.76 мили в час (242.628 км/ч).

Оригиналният автомобил Blue Bird ще се завърне в Пендайн сандс, за да отбележи историческото си постижение там. Той ще бъде докаран на плажа за тържествено пускане в движение, като на церемонията ще присъства внукът на Малкълм, Дон Уелс.

През 20-те години на миналия век Пендайн сандс се превръща в главното място за поставяне на рекорди за скорост по суша.

„Инженерите от Националния автомобилен музей ще стартират рекордьора в Пендайн, за да отбележат 100-годишнината, и се стремят да го закарат на плажа за статична снимка, преди да го изложат пред Музея на скоростта на сушата“, заявяват от музея.

По онова време 240 км/ч е била изумителна скорост, въпреки че днешните спортни автомобили редовно достигат тази стойност по пистите и германските аутобани. Внукът на Кембъл отбелязва, че този рекорд от 1925 г. е разпалил „мания за скорост“ и е привлякъл огромно обществено внимание, особено защото е надхвърлил „магическата граница от 150“.

„Всички искаха да чуят кой е поставил рекорд за скорост по суша и това беше предизвикано, мисля, от този рекорд, който дядо ми постигна“, казва Уелс пред Ройтерс.

Понастоящем колата Blue Bird се съхранява в Националния музей на автомобилите в Болие. След като е спасен от заточение в един хамбар през 50-те години на миналия век, автомобилът стои непокътнат в Болие повече от тридесет години до неуспешния опит за рестартирането му през 1993 г.

Главният инженер Иън Станфийлд обяснява, че двигателят, след като е престоял на празен ход повече от 30 години, очаквано се е задръстил. Това е причинило значителни повреди, включително изпружил се конусен прът, разбит картер и увреждане на няколко клапана и бутала. Възстановяването на двигателя е отнело около десет години, което се е усложнило от разрушаването на оригиналната фабрика на Sunbeam по време на Втората световна война и от минималния бюджет, което е наложило частите да се молят и вземат назаем.

Дори и при сегашните трудности в преследването на нови рекорди за скорост по суша вдъхновяващото наследство на пионери като Кембъл продължава да живее.

Преди това Кембъл е поставил рекорд от 146.16 мили в час в Пендайн през 1924 г., а по-късно, през 1935 г., става първият, който надхвърля 300 мили в час на солената равнина Боневил. Рекордът за скорост по суша продължава да се развива драматично.

Днес той е 763.035 мили/ч (1227.9 км/ч), поставен през 1997 г. от пенсионирания пилот от британските Кралски военновъздушни сили Анди Грийн с реактивния Thrust SSC, който за първи път преодолява звуковата бариера на сушата.

Рекордът остава неподобрен, въпреки че амбициозни проекти като Bloodhound и Aussie Invader 5R продължават да търсят финансиране, за да преминат границата от 1000 мили в час.

Дон Уелс, който сам е рекордьор с превозно средство, задвижвано с пара, и дори с косачка за трева, предполага, че космическата надпревара и нарастващата популярност на Формула 1 може би допринасят за намаляването на интереса към рекордите за скорост по земя.

Снимка: Unsplash/National Motor Museum

Виж още: Ако преди 3.7 млрд. години на Марс са съществували извънземни, те са имали нужда от чадъри