Мариан Залцман е автор или съавтор на 16 книги. Смятана за един от петимата водещи трендспотъри в света (най-устойчивият ѝ принос е популяризирането на термина „метросексуален“), Мариан е една от най-често награждаваните жени в световната индустрия за връзки с обществеността. От 2018 г. насам тя е старши вицепрезидент „Глобални комуникации“ във „Филип Морис Интернешънъл“ в момент, когато компанията провежда своята трансформация към бъдеще без дим.

Помните ли времената, когато бъдещето криеше обещание за предстоящи по-добри дни? Времената, когато очаквахме появата на лъскави нови уреди, космически скок в науката, технологиите и транспорта и надигане на икономически приливи, които да изтеглят всички заседнали в плитчините кораби?

А какво се надявате да се случи сега?

Какви са мечтите ви за 2023 г. и след това?

Всички помним с какво вълнение хората преди две години очакваха края на 2020 г. – годината на заразата и новото ненормално. Очаквахме идването на ваксините за COVID-19 и повечето от нас таяха надежда, че няма как следващите години да са толкова жестоки и разтърсващи, колкото 2020 г. И после дойдоха 2021 г. и 2022 г. И вместо да излекуват раните ни, последните две години ни захвърлиха в безпощаден водовъртеж от болезнени новини и събития. Стремително растяща инфлация и икономическа несигурност. Объркани вериги за доставки и глобална енергийна криза. Продължаващ подем на крайната десница и ерозия на демократичния ред. Разрушителните метеорологични явления, които „се случват веднъж на сто години“, започнаха да се повтарят с тревожна честота. Масова дезинформация и жлъч. И на всичкото отгоре започна и войната в Украйна.

В началото на 2023 г. имаме основания за страхове и основания за надежди. В колоната „страхове“ най-дълготрайната и най-вредна тенденция (наред с промените в климата – макротенденцията на макротенденциите) е все по-ефимерната същност на реалността. Границите между реално и фалшиво или само отчасти вярно се размиват все повече и понякога този проблем се изостря от нещо, което може да се опише като раздвоение на човечеството. Разделението между бедни и богати, между имащите и нямащите достъп до технологии, а в последно време и между информираните и дезинформираните, се задълбочава. Недоброжелатели съзнателно разпространяват фалшива информация, която мълниеносно си пробива път в инфосферата. Вече не е важно дали нещата, в които вярваме, са истина, важно е дали се приемат за истина в информационния ни балон.  

Може би е в природата ми да търся светлината в тунела, но въпреки постоянно задълбочаващите се поляризация, екстремизъм и омраза, аз виждам повече тенденции за идващата 2023 г. в колоната „надежди“. Това се дължи до голяма степен на факта, че на хората им писна. Те са разтревожени от случващото се в техния свят и най-накрая са готови да му се опълчат. Едно от последствията в тази връзка е макротенденцията за намиране на нов баланс на силите. Други тенденции, които виждам на хоризонта, включват промяна на някои вкоренени потребителски навици, защото хората се отнасят все по-сериозно към устойчивостта, оползотворяване на силата на звука и подреждане на малките светове, които ни осигуряват защита в тези объркани и объркващи времена.

Стига глупости
Светът се бунтува. Не толкова физически (макар че всички знаем, че има и изключения), но социално и културно. Наченки на този процес можем да открием още от момента, в който COVID-19 преобърна света и даде на мнозина от нас неочакваната възможност да забавим темпото, да преосмислим всички аспекти от живота си – работа, лайфстайл, приоритети, как си представяме света около себе си. Напрежението, което тлееше под повърхността, включително и породено от недоволството от расовата, икономическа и полова несправедливост и опасенията от потенциален катаклизъм поради климатичните промени, изби и накара много хора най-накрая да предприемат действия. Резултата видяхме и ще продължаваме да го виждаме през 2023 г. под формата на съпротива срещу настоящия баланс на силите и преосмисляне на основните стълбове на модерния живот.   

Вече поставяме всичко под въпрос

В професионалния свят служителите (предимно младите) вече отказват да правят жертвите, които предишните поколения смятаха за нормални. Дълъг работен ден, зле платен или дори безплатен труд, условия, които водят до силен стрес? Не, благодаря. Независимо дали е надвиснала заплахата от рецесия или не, живеем във времената на лежането прав, тихото напускане и призивът „работи за колкото ти плащат“. Идеята, че работници роботи ще отдават живота си, за да надуват печалбите на корпорациите и инвеститорите, е все по-малко привлекателна във времена, когато това да се катериш по корпоративната йерархия в продължение на десетилетия, за да грабнеш златния пръстен (или часовник), накрая вече не се възприема като добра оферта.    

В САЩ например хората вече поставят под въпрос и предимствата на университетската диплома. Според проучване на Галъп 46% от интервюираните родители се надяват децата им да не се насочат към колеж след завършване на гимназия. Тези данни съответстват и на продължаващия спад в броя кандидатстващи в колежи.

И след като хората вече не приемат сляпо традиционните начини на работа и предимствата на университетското образование, те започват да се съмняват и в системата, стояща в основата им: капитализма. Тази икономическа система, която пуска корени в Европа през XIX век и се разпространява по света, днес се счита за причина за редица злини – от климатичните промени и разрушаването на природата до икономическите неравенства и дори бума на психичните заболявания.

През 2023 г. ще станем свидетели на отхвърлянето и на други аспекти от живота, които доскоро бяха смятани за неприкосновени.

Нормализиране на устойчивостта   
Според проучване на GlobalScan, проведено в 17 държави, обществената загриженост за климатичните промени достига рекордни нива, като 65% от интервюираните определят ситуацията като „много сериозна“. Нещата са стигнали толкова далеч, че 4 от 10 участници в проучване от 2022 г., проведено в 31 държави, посочват климатичните промени като пречка за това те да изберат да имат деца.

През 2023 г. ще видим повече иновации, свързани с екологичното самосъзнание, включително нови модели на доставки, етикети с въглеродния отпечатък за някои храни и пасивно устойчиви продукти и техники, като „жаден“ асфалт за области с висок риск от наводнения, нова ултрабяла боя, която намалява нуждата от използване на климатик, и малки градски гори, които спомагат за запазване на биоразнообразието, понижават температурите и намаляват замърсяването. Във време на глобална енергийна криза и растяща инфлация все повече хора избягват пътуванията със самолет и избират да пътуват с нощни влакове или автобуси. Търсенията в Pinterest за „естетика на пътуването с влак“ са нараснали с 205% през последната година.

ПОДРЕЖДАНЕ НА НАШИТЕ МАЛКИ СВЕТОВЕ
Тази тенденция започва да се оформя още от 1980-те години, когато излезе на мода „доброволната самоизолация вкъщи“. Хората се затварят във все по-малки светове, предимно в домовете си, които вече служат и за офис (компаниите предлагат нов бонус: допълнителни плащания за работа от къщи, които да помогнат на работниците да оборудват домашен офис). Стремежът е към създаване на повече уют и този стремеж се прояви в широката популярност на скандинавските концепции за hygge и lagom през последното десетилетие. Става дума за сигурност, автономност и самостоятелност. Хората имат силна нужда от защита срещу всякакви заплахи – от мутиращи вируси и природни катаклизми до несигурността на пазара на труда и нестабилните вериги на доставки – и задоволяват тази нужда, като пълнят домовете си с технологии, запасяват се със стоки и се снабдяват с разнообразни варианти за забавления, в случай че се наложи да преминат през следващата криза.
Тъй като психичното здраве и качеството на живот излизат на преден план, начинът, по който се чувстваме у дома, става почти толкова важен, колкото и функционалността на домовете ни. През последните няколко години вътрешният дизайн се превърна в хоби и това доведе до появата на множество мобилни и онлайн игри. Междувременно се очаква пазарът на вътрешно обзавеждане да нарасне от 662 млрд. долара през 2022 г. до почти 806 млрд. долара през 2026 г. Това включва и възникващата нова тенденция за използване на висококачествени настолни игри като луксозна декорация.
В нашия все по-фрагментиран свят, в който комуникираме основно през компютър, се наблюдава и завръщане към сдруженията в малки общности и домашните сбирки, защото хората се опитват да си създадат усещане за принадлежност, сигурност и автономност. В САЩ около 28% от населението са членове на някакво сдружение – сдружение на собствениците на имоти, домсъвет или квартален кооператив. Тези сдружения предлагат както практическа помощ, например поддръжка на общите части и комунални услуги, така и успокоението да знаеш, че съседите ти ще се притекат на помощ в случай на проблем.
Като цяло през 2023 г. ще се облегнем на надеждата и собствените си сили. Докато напрежението навън расте, ние ще се стремим да намерим онези елементи, които се вписват безпрепятствено в живота, който искаме да водим, и ще ги инкорпорираме в домовете и навиците си. Вкопчвайки се в истината и защитавайки я, преосмисляйки институциите и подходите, които вече не произвеждат резултат за всички, възприемайки начин на живот, който отчита опасностите за планетата, оползотворявайки силата на звука и създавайки по-малки, по-богати и по-сигурни светове, ние придаваме цел и стабилност на едно съществуване, което често ни се струва безумно и безцелно.

Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България

Снимки: Philip Morris International