За създател на идеята за плаващата по въздуха машина се счита италианецът Франческо Лана де Терци, който още през 1670 г. лансира концепцията за вакуумен кораб. За „баща на дирижабъла“ пък е определен френският лейтенант Жан-Батист Мари Мюсние, който през 1783 г. представя пред Френската академия доклад, описващ принципа на полет на дирижабъл. „Златната епоха“ на въздушните кораби започва с началото на ХХ век, когато е пуснат първият Zeppelin LZ1, кръстен на вид­ния експериментатор граф Фон Цепелин, чието име става нарицателно за новия летящ обект. Катастрофата на LZ 129 Hindenburg от 6 май 1937 г., която получава небивало медийно внимание, до голяма степен води до краха на идеята за дирижабъла като ефективен метод за придвижване и транспорт.

В едно майско утро на 1937 г. хилядата жители на полузаспалото градче Лейкхърст, щата Ню Джърси, стават свидетели на нещо страшно. Пред очите им при опит да се приземи известният дирижабъл „Хинден­бург“ се запалва, а от близо стотината души на борда загиват 35. Трагедията „Хинденбург“, както е известен инцидентът, разтърсва доверието в огромните летящи машини и практически слага край на ерата на дирижаблите. Днес, точно 80 години след случката, обаче е ред да се отвори нова глава в историята на въздухоплаването.

Виновник за това е Игор Пастернак, украински изобретател и предприемач, който е на път да сбъдне детската си мечта и с това да промени разбирането за надеждността на дирижаблите. „Докато моите връстници искаха да станат пожарникари, аз от дете си мислех само за балони в небето“, признава Пастернак, който е израснал в Лвов, само на няколкостотин метра от една метеорологична станция. Когато е само на 6, той успява да убеди съветските учени в станцията да му разрешат да пусне един от техните климатични балони. „Това беше!“, спомня си той, „от този момент насетне единственото, което исках, бе да конструирам дирижабли“.

Точно 80 години след трагедията с „Хинденбург“ нов летателен апарат се опитва да върне славата на дирижаблите

Гледайки концептуалния Dragon Dream - дългия 120 метра цепелин, който се сглобява в хангара на Пастернак, - човек не може да не се възхити от упоритостта и находчивостта на украинеца. Той описва Aeroscraft като „функционален товарен дирижабъл с контролируемо ниво на издигане“ и твърди, че представлява „нов и по-добър вид летателна машина“, която може да носи огромни товари до всяко място на земята. Сочейки усъвършенстваната конструкция от алуминий и въглеродни нишки на своето изобретение, Пастернак обяснява, че главната причина за това днес да има толкова малко дирижабли е, че все още никой не е подобрил концепцията за тяхното функциониране.

Въпреки че в годините на Втората световна война дирижаблите играят важна и полезна роля в разузнаването, днес те се използват предимно за панорамни снимки при спортни събития и като масивни летящи рекламни пана. Компанията Van Wagner Group, която се занимава с темата за въздушните кораби, счита че към момента в света има не повече от 25 дирижабъла, които са в експлоатация. Причината е, че от катастрофата на „Хинденбург“ насам развитието на тези огромни летателни апарати е практически в застой.

След катастрофата на „Хинденбург“ развитието на огромните летателни апарати практически беше в застой.

От малките балони до огромните цепелини, всяка машина е изложена повече или по-малко на милостта на вятъра и въздушните течения. Специално цепелините се нуждаят от наземен екип, който с помощта на въжета и баласт да направлява посоката. Когато дирижабълът е празен и нищо не го придържа към земята, той просто ще отлети в небето. За да реши този проблем, Пастернак конструира специални отделения под корпуса на кораба и ги пълни с хелий, така че да се получи необходимата тежест. Заедно с витлото и аеродинамичната форма на модела хелият осигурява необходимата манев­реност. Ако системата сработи, пилотът ще може да маневрира във всички посоки вертикално и хоризонтално без външна помощ.

Той ще е в състояние да закара кораба навсякъде и да го приземи където иска, при това носейки огромно количество товари. Работещ на пълни обороти и при максимална скорост от 280 км/ч, Aeroscraft е в състояние да стигне от единия до другия бряг на Съединените щати за 18 часа, носейки на борда си до 250 пасажери. За да се минимизира шумът, витлата са електрически и се зареждат от водородни клетки. Сложна аеродинамична и механична система осигурява прецизното настройване на дирижабъла спрямо външните условия и движението на пътниците. „Ето това вече е напредък“, усмихва се доволно Пастернак.

Обикновено подобни революционни идеи във въздухоплаването се раждат от военните, затова не е учудващо, че украинецът също поглежда натам. Пастернак основава Aeros в Украйна още през 1987 г., веднага след промените се премества в Съединените щати и бързо се превръща във водещ доставчик на Пентагона за аеростати и безпилотни балони. През 2005 г. научно­изследователският отдел на Пентагона стартира проекта „Морж“, чиято задача бе да се построи хибриден свръхголям летателен апарат, способен да пренесе 500 тона товари на разстояние поне 12 000 морски мили (ок. 22 000 км). Компанията Aeros на Пастернак печели поръчката и работи по нея цели 5 години. Интересът към създаването на управляем дирижабъл е възобновен и наред с Aeros в тази област се съревновават гиганти като Lockheed Martin и Northrоp Grumman. Dragon Dream обаче продължава да бъде водещата машина.

Ползата от подобен огромен дирижабъл е очевидна най-вече заради логистиката, която може да се изгради около него. „Кораб като този, който може да остане във въздуха за цяла седмица, има потенциала да доставя значителни товари - например 50-тонен кран в изследователска станция на Южния полюс“, обяснява преимуществата Бил Краудър, който е експерт по логистика. Краудър следи отблизо усилията на Пастернак вече дълги години и е категоричен, че визията за небе, изпълнено с дирижабли, не е толкова фантастична, колкото изглежда. Въпреки че е многократно по-голям от обикновените транспортни самолети, Aeroscraft всъщност се нуждае от доста по-малко място на земята, тъй като не изисква писта за кацане и излитане. От военни приложения, през транспорт на стоки и оборудване до отдалечени и труднодостъпни места, които не разполагат със собствени писти, та чак до луксозни круизи по въздуха, подобен маневрен и с голям капацитет дирижабъл може да разшири значително възможностите на въздушния транспорт.

Ако прототипът Dragon Dream сработи, товарният капацитет на подобни машини ще скочи до невъзможните 500 тона, готови да бъдат доставени навсякъде.

„Всичко направено досега просто е начин за постигане на главната цел - винаги съм искал да построя Dragon Dream!”, категоричен е Игор Пастернак. За момента той има всички основания да бъде доволен. Конкуренти като немската Cargolifter и британската Advanced Technologies Group, които се опитваха да възродят дирижаб­лите, вече не са активни. Hybrid Air Vehicles работеше по своя дирижабъл Airlander 10, който обаче падна през август 2016 г. Военнопромишлените гиганти Lockheed и Northrop пък са се съсредоточили върху модели, които все още се нуждаят от писта за излитане и кацане. „Никой от тях обаче няма възможностите на Dragon Dream“, убеден е украинецът.

Широко използваният товарен Boeing С-17 е способен да носи до 75 тона. Рекордьорът АН-225, плод на съветската летателна индустрия на 80-те години, може да носи до 247 тона. Но ако прототипът Dragon Dream сработи и Пастернак осъществи идеята си да конструира по-голям 243-метров модел, товарният капацитет на подобни машини ще скочи до невъзможните 500 тона, готови за доставка навсякъде. „Това е чудесно от логистична гледна точка“, не крие ентусиазма си Бил Краудър. „Доста дълго време чакам именно нещо такова.“

Пастернак и екипът му остават оптимистично настроени. Тяхното могъщо творение скоро ще може да кандидатства за одобрение пред Федералната въздухо­плавателна агенция на САЩ. След това зависи преди всичко от пазара, който трябва да реши дали има място за този необикновен небесен кораб. Той може и да не върне отново славната епоха на величествените презокеански цепелини, но поне ще докаже, че дирижабълът днес може да бъде много повече от реещ се билборд.