Иновации, еврофондове и Internet of Things

Във вторник се проведе събитие, което обедини няколко интересни теми – какво е това иновация, опции за финансиране, европейски фондове, Internet of Things (IOT, Интернет на нещата) и все още „мистичната“ за голяма част от потребителите облачна услуга. Официален гост на форума, организиран от XAPT Solutions (най-големия Microsoft Dynamics партньор за Централна и Източна Европа), „Фабрика за иновации“ беше вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев.

Преди началото на форума беше обявена интересна инициатива – общ интерактивен документ, наречен „Мястото на иновациите в българския бизнес“. Идеята е той да съдържа анализи, проучвания, данни, проблеми и търсене на общи решения за преодоляването им. За целта ще бъде важно периодичното му актуализиране и доразвиване на документа, за да бъде максимално полезен. След встъпителните думи дойде време за същинската част, открита от вицепремиера.

Дончев очерта част от проблемите, които пречат на иновациите. Според него често се събират хора с идеи, водят се полезни разговори, но накрая нещо не достига. Ако парите са първото ви предположение, не това е ситуацията според вицепремиера, който добавя, че пари има – чрез публично или частно финансиране, но може би най-големите проблеми са липсата на организация, самочувствие и увереност. Дончев акцентира, че иновациите като цяло представляват промяна, излизаща извън рамките на обичайното, а това е нещо, от което се нуждае българската икономика, но и обществото като цяло. Във времето, в което живеем, нямаме проблем с достъпа до информация, а големият проблем е липсата на новото. Вицепремиерът добави, че за развитие на иновациите е необходимо създаването на „хранителна среда“, която да поддържа иновационния процес.

Участниците имаха възможността да се запознаят и със същността на систематичния подход към иновациите, представен от Красен Хинков от Innovation Starter Box. „Няма дългосрочен устойчив растеж без иновации“, категоричен беше той. Хинков цитира данни от изследването Breakthrough innovation & Growth на PWC, според които за 51% от компаниите иновациите са конкурентна необходимост, а 75% от най-иновативните компании имат добре дефинирана иновационна стратегия. 74% от изпълнителните директори считат, че иновациите и оперативната ефективност са еднакво важни за успеха на компанията им. „Това се случва за пръв път от началото на проучването – иновациите имат превес над ефективността“, подчерта Хинков.

Нужни са редица компоненти, за да се достигне до положителен резултат

По време на своята презентация той даде и отговор на въпроса, какво по-точно е иновация. Според него най-точното определение идва от президента на САЩ Барак Обама, който казва, че „иновацията е резултат от нещо, което подобрява начина, по който живеем“. Важно е да се отбележи, че това не е задължително да е продукт, дори статистиката сочи, че за тази категория се полага около процент. По

-често иновациите са в останалите три компонента – операции, разработка и маркетинг и продажби.

Може би най-интересната част от презентацията на Хинков беше свързана с най-използваните стратегии, чрез които компаниите достигат до иновации. При Systematic Inventive Thinking (SIT) фокусът пада върху това, с което разполага компанията. Тук не се търсят заобиколни начини, а най-често тази стратегия намира приложение при бързооборотните стоки.

При Design Thinking нещата са по-различни, тъй като фокусът пада върху клиента и нуждите му. Следва се поредица от стъпки, от които да се стигне до правилната иновация. Това е модел, който е много полезен за пазари, където конкуренцията е от изключително високо ниво. В Design Thinking първо трябва да се погледнат нещата от гледната точка на клиента, след това да се определи проблемът, да се стигне до идеята, да се премине през прототип, а след това и до тест. Системата Lean има множество разновидности, но в основата е освобождаване от всичко излишно.

В края на своята презентация Хинков наблегна на това, че иновацията е изключително важна и трябва да е основна част от компанията.

Сред темите на форума беше и развитието на Internet of Things (IoT, Интернет на нещата) като концепция, която ще промени не само ежедневието на потребителите, но и ще постави на изцяло нова платформа правенето на бизнес и разработването на бизнес решения. "В индустриален план Интернет на нещата ще се прояви в пълна интеграция на физическия и дигиталния свят чрез мрежови сензори, машинна интеграция и обработка на огромно количество данни. Функциите по планиране, възлагане, следене и отчитане на производството ще бъдат споделени чрез свързаността между производители, доставчици, служители, клиенти. Огромно количество данни ще бъдат достъпни по всяко време, за всички заинтересовани, от всякакви устройства”, каза Стели Димитрова, управляващ директор на XAPT Solutions. По думите на Димитрова поддръжката и ремонтната дейност ще бъдат улеснени благодарение на интелигентни сензори, които ще следят в реално време състоянието на съоръженията и ще изпращат навременни сигнали за необходимост от ремонти; ще се оптимизира и веригата на доставки. Според информация на Gartner до 2023 година ще има над 50 млрд. свързани устройства.

На форума „Фабрика за иновации“ беше засегната още темата за облачното пространство. На сцената се качи Радослав Ризов, експерт „Проекти и програми“ в Microsoft България. „През Програмния период 2007-2014 г. облачните услуги (SaaS, IaaS, PaaS) не бяха допустим разход по проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, в почти всички държави членки, включително в България. С развитието си те разкриха пълния си потенциал, но невъзможността на ГД „Регионална политика“ и националните органи да предвидят еволюцията им „обрече“ развитието на иновациите в ЕС да бъде заключено на on-premise. За да се промени текущото състояние, което застрашава цялата икономика на ЕС, трябва да идентифицираме проблемите и да предприемем спешни мерки. Публичните и частните субекти трябва да могат да се възползват от услуги, базирани в облака, чрез Структурните фондове през периода 2014-2020 г.“, категоричен беше Ризов.

За съжаление бяха споделени и някои немного приятни данни за България, когато говорим за иновации. Според глобалния индекс за конкурентоспособност 2014-2015 година нашата държава заема 54-о място в света по нива на иновациите. Българските малки и средни предприятия са на 108-о място от 148 държави по отношение на бизнес сложност и иновации, а в момента заемаме последно място в ЕС по иновативна икономика според Innovation Union Scoreboard, 2014.