Няма как да не сте чували термина Internet of Things (IOT, Интернет на нещата) поне веднъж. В тази изключително широка и неясна група технологии, протоколи и устройства се крие относително проста идея: всички продукти, които притежаваме, да могат да комуникират, било то локално или през глобалната мрежа. Важно е да отбележим, че "продукти" не включва само високотехнологични устройства, които отдавна са отлично свързани. В най-оптимистичната визия за IOT, която надали ще се реализира в близките няколко години, всичко, наистина всичко, има възможност за поне елементарна комуникация. Това включва домашни потреби, мебели, дрехи, аксесоари и дори опаковките на храната, която консумираме.

Всички привидно нужни елементи за реализирането на потенциала на Internet of Things са тук, но революцията остава само в главите на мениджърите на различни компании. Ситуацията е толкова далеч от перфектна, че IOT се превърна в досадна дъвка в устата на презентиращите по време на CES, а технологичната общност по света започна да се отнася с насмешка. Какво е липсващото звено, което ни дели от автоматизираното перфектно семейство от рекламите на аксесоари за умния дом? Предлагам моите разсъждения, но се надявам на интересна дискусия в коментарите.


Масовият потребител не е sci-fi ентусиаст

Устройствата, които можем да причислим в категорията "умен дом", вече се представят доста добре, но в съсловието на технологичните ентусиасти. Какво по-готино от автоматично вдигане на щорите, когато се събудим, възможност за изключване на домашното осветление от всяка точка на света и кухненско оборудване, което можем да управляваме от смартфона си? Не е ли това sci-fi мечтата, която си спомняме от култовото анимирано шоу The Jetsons? Ако отговаряте позитивно, разбирам ви отлично: просто попадаме в относително малката гийк категория, която търси не просто практични решения, но усещане за футуризъм. Масовият потребител, този, от чийто портфейл пазарът има нужда за истинска промяна, намира повечето от тези идеи за смехотворни.

Няма как да не го разберем. Практическите ползи от повечето съвременни устройства за умния дом и Internet of Things не правят живота ни много по-лесен, ако временно забравим за "уау" фактора. Те не решават големи потребителски проблеми и често изискват сравнително сложна инсталация, зависят от софтуер, което винаги носи потенциални проблеми и най-вече изискват сериозни инвестиции и цялостна екосистема, в която да работят.


Затворените екосистеми не могат да спечелят

Защо не? Свидетели сме как компании като Apple, Google и Microsoft успяват да се превърнат в най-успешните бизнеси в света, предлагайки отлично работещи екосистеми. Колкото повече устройства, приложения и платформи на един от лагерите използвате, толкова по-добро е крайното изживяване. По мое мнение категорията Internet of Things не може да успее, ако разчита на подобен модел.

Повече от век потребителите изграждат навика да купуват оборудване от различни компании, без да се притесняват за съвместимост отвъд щепсела. Не мисля, че удобствата на IOT могат да убедят масовия потребител да купува хардуер от една компания. Нещо повече, компания, която може да произведе всичко, което използваме ежедневно, не съществува. Samsung, производителят на електроника с най-разнообразно портфолио, се опитва да свърже всички свои продукти след придобиването на SmartThings, но успехът е спорен.

 

Статията продължава на следващата страница.

Internet of Things има нужда от далеч по-умерена стратегия, която запознава потребителите с малък брой нови продукти с конкретна функционалност наведнъж. Един от най-добрите примери за подобен бизнес план е Nest (вече част от Google). Дълго Тони Фадел и екипът му предлагаха единствено свързания си термостат, който дава реални и лесни за използване ползи: контролира домашната температура по-добре от човек и пести огромна част от годишната сметка за електричество. Nest се инсталира с най-обикновена отвертка на мястото на стария термостат и не изисква специална екосистема, мрежа или каквото и да е. Устройството е самодостатъчно, което го прави толкова привлекателно. По-късно Nest анонсира и Nest Protect, детектор за пушек, който може да работи също толкова самостоятелно. Нещо повече, и двете устройства поддържат стандартните протоколи Z-Wave и ZigBee, което позволява да работят с хардуер на други производители.


Цена и ниво на трудност

Съвременните решения за превръщане на "обикновения" дом в умен не са особено евтини. Факт е, че покупката на едно от устройствата няма да изпразни портфейла на средния потребител в страните от първия свят, но оборудването с цялостна домашна система не е по джоба му. Дори да забравим за персонализираните решения, предлагани от специализирани компании за най-платежоспособните клиенти (команден център в стената и т.н.), елементарни компоненти като Philips Hue са изключително скъпи за това, което правят.

Елементите на IOT трябва да могат да се купуват отделно, да функционират добре извън голяма екосистема и да бъдат по-достъпни, което не е лесна задача. Също толкова важно е процесите на инсталация и конфигурация да се съкратят и опростят максимално.

Една от ключовите промени, които IOT компаниите трябват да направят, е да преосмислят маркетинг посланието си. Утопичното ала The Jetsons семейство, което управлява целия си дом с поглед, трябва да си отиде, просто защото предразполага към разочарование. Покупката на един или дори десет аксесоара за умния дом и интернет на нещата няма да доведе до подобен резултат. Вместо това маркетинг отделите трябва да се фокусират върху конкретните ползи и възможности на отделните продукти и да ги представят по елементарен и човешки начин, както правят компании като Nest, August и iRobot. Ако технологични и sci-fi ентусиасти като нас искат да превърнат дома си в космически кораб, обикновеният потребител иска по-ефективен термостат, по-модерна ключалка без нужда от ключ и прахосмукачка, която работи сама.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от HiComment

Мутацията на технологичния ни свят в октомврийския брой на HiComm

2 | 15.10.2018