Project Maelstrom: има ли бъдеще Интернетът без цензура?

Да си признаем – макар и всички да сме честни, едва ли има някой от нас, който да не е ползвал в даден момент от живота си пиратски софтуер, да не е слушал нелегално изтеглена песен или да не е гледал някое друго филмче, свалено от „торентите“. Нали?

Колкото и да ни се иска да поддържаме производителите на софтуер, музика, филми, няма как да можем да си купим и изпробваме всичко. А и няма смисъл – много често то се оказва плява, шлака или просто боклук. Но това е малко по-друга тема.
 

Нямам за цел да разяснявам как точно работи торент технологията, защото в интернет ще намерите стотици материали по темата. А и в детайли този процес хич не е прост. Той е замислен доста хитроумно така, че години след създаването му до днес звукозаписни и други компании неуспешно се опитват да го преборят, забранят или „анатемосат“. 

Истината е в съдържанието

„Разделяй и владей“! Ръководещ се от този принцип, протоколът BitTorrent днес заема лидерска позиция в областта на предаване на файлове през Интернет. Той може да разбива обемни файлове (музика, видео и др.) на множество малки парченца, които след това се предават лесно и бързо между потребителите, като на протокола се падат около 3.5% от целия световен Интернет трафик към днешна дата! А това е огромно количество данни, още повече ако вземем предвид, че общата част на файловите трансфери в целия Интернет е около 6% от целия и трафик. Не е нужно да си математик, за да сметнеш, че от всички свалени файлове в световната мрежа през последната година, на „торентите“ се падат повече от половината!

Следвайки по план стратегията си за развитие, компанията BitTorrent Inc. съвсем откровено възнамерява в близко бъдеще да „прибере“ и останалите проценти файлов трафик в свое „владение“. Тоест всички видове файлове, предавани през Интернет, да бъдат доставяни с тяхната технология. Въпреки неприятния факт, че до ден днешен технологията P2P (Peer-To-Peer, равномерно разпределен трафик без сървъри) се свързва почти напълно с разпространяването на пиратско съдържание.

Проектът Maelstrom 

Макар и да има много лоша репутация в Холивуд, протоколът BitTorrent притежава множество положителни свойства. В комбинация с високата скорост на предаване на големи файлове и независимостта на раздаващите „парченцата“ сървъри, плюс независимостта от тяхното техническо състояние и почти пълната анонимност се получава доста ценен продукт. 

От месец април тази година на сайта на компанията е достъпна за сваляне тестова версия на новият продукт, на който компанията възлага големи надежди за бъдещето си. Това е специален браузър, наречен Maelstrom (вихър, водовъртеж). Разбира се – основната идея зад създаването му е използването на P2P технологията за зареждане на сайтове от интернет. 

Ако всичко върви според плановете и технологията набере популярност е напълно възможно дейта центровете, хостинг доставчиците и облачните услуги да… останат без работа! А ние, обикновените потребители ще получим нов Интернет – бърз, надежден и най-важното – без цензура!

„Пиратската“ технология

За да разберете по-добре, защо проект, като Maelstrom има толкова преимущества и на него се възлагат надежди трябва малко по-добре да знаете как работи торент технологията. При обичайната ни работа с днешните браузъри, когато отиваме на даден сайт за да изтеглим някакъв файл, нашият компютър създава връзка с отдалечения сървър и получава цялата нужна информация от него. Скоростта на сваляне в този случай е напълно ограничена от възможностите на сървъра и броят желаещи да свалят файлове оттам в същия този момент. 

И тук започват проблемите. На всички ви е познат следният примерен сценарий: на новинарски сайт се появява нещо сензационно, вълнуващо. Минути след това хиляди, дори милиони потребители, съвсем естествено кликат на линка, за да го видят и… онова което виждат е само празен прозорец, доста често с неразбираемо изписана грешка. В такива случаи, IT специалистите казват, че сървърът е „паднал“. Към него са се обърнали едновременно за заявки толкова много потребители, че пропускателните способности на канала са препълнени и „задръстени“. Това води до отказ на услугата.

Свалянето на файлове при BitTorrent технологията е доста по-различно. Потребителите инсталират в компютъра си специална програма – клиент. След това търсят някой желан файл, например филм и го намират наличен при множество други потребители, използващи торент технологията. Клиентите, инсталирани в техните машини позволяват да се събира информация за това в какви компютри по света се намира търсеният файл или дори само негови отделни части. Клиентският софтуер позволява свалянето на тези части, парченца от файла от чуждите компютри, а след това ги съединява заедно до получаването на целия файл едно към едно. 

Прелестта на този протокол се крие в това, че парченцата от този голям файл се свалят… не от един единствен сървър, като в посочения по-нагоре случай, ами от много различни компютри и от различни места едновременно. Пропускателната способност на тяхната интернет връзка се сумира, което позволява достигането на огромни скорости на даунлоудване, дори много от тези компютри да са свързани към доста по-бавни интернет доставчици от вашия. Затова по правило скоростта на сваляне на големи файлове с помощта на „торентите“ е ограничено почти винаги от… възможностите на вашия собствен „входящ канал“, или обещаната от доставчика ви скорост на даунлоуд.

Именно скоростта, а не толкова защитата от цензура прави P2P протокола толкова желан. Макар че, като се замислите – кое е по-лесно? Да спрете някой единичен пиратски сървър, чрез проста забрана за достъп до него или… да проследявате хиляди отделни компютри по света и да ги блокирате един по един? Това също е предимство на технологията – много трудното и контролиране от цензорите. Затова и торент технологията от години насам е движеща сила на интернет пиратството.

Без цензура

Преимуществата на P2P технологията вече би трябвало да са ви ясни. Преди всичко това е саморегулираща се система от гледна точка на скоростта. По-популярното и търсено съдържание логично ще се намира на по-голям брой компютри и ще се раздава с по-голяма скорост. Терминът „сървърът падна“ в този случай буквално ще се обезсмисли, защото се случва точно обратното – колкото нещо е по-желано и търсено, толкова по-бързо се доставя до потребителя. Като Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. P2P базираният интернет е много по-надежден, защото нито достъпът до сайтовете, нито скоростта им на работа зависят от техническото състояние на сървърите и комуникационните канали.

Сайтове и услуги, базирани на P2P могат да се окажат и по-безопасни от гледна точка на съхраняването на лични данни – след като информацията не се пази на конкретен сървър с физически, мрежов адрес, то тя е много по-трудно да бъде открадната. В същото време и премахването на съдържание, което не се харесва на някому е много по-сложно за осъществяване.

Проблеми?

И все пак интернет сайтът е нещо доста по-различно от филм или музикален файл. Основната разлика се крие в това: файловете винаги са нужни на клиентите в целия си вид, затова е лесно да го разделите на части и да планирате коя част откъде да свалите. Но говорим само за един или няколко файла, нали? Ами ако се замислим обаче от колко много файлове се състои един уебсайт? Стотици, хиляди отделни картинки, текстови и други типове файлове. За да работите бързо с даден уебсайт се нуждаете да сваляте много бързо тези отделни парчета информация, но самите указания къде в мрежата се съхраняват парченцата от всеки от тези хиляди файлове могат да се окажат огромни.

Според разработчиците този проблем е решен, въпреки че подробности над решението не се разкриват. Впрочем можете и сами да се убедите в това, ако свалите и инсталирате бета версията на Maelstrom. Браузърът е създаден на същата платформа, като Chrome и Opera и може да работи с P2P или обикновени сайтове. 

Засега няма и отговор въпроса, как ще изглежда администрирането на такива сайтове? Да предположим, че модератор е коригирал правописна грешка в новина, или пък потребител е оставил коментар към нея? Колко бързо тези промени и по какъв начин ще се разпространят в компютрите в достатъчен обем за да обезпечат бърза скорост за преглед от голям брой желаещи?

За съжаление технологията BitTorrent не може да предложи начини за преобразуване на традиционните ресурси в P2P. Всеки сайт трябва да бъде изцяло наново разработен, за да се разпространява чрез нея и за това са достъпни инструменти за разработчици. Това е и едно от най-големите препятствия на пътя към по-широко разпространение на технологията.

Много потребители се опасяват, че разпространението на торент-сайтовете ще доведе до безкрайно нарастване на кешовите данни на техните компютри и намаляването на производителността им. Според думите на директора по комуникации в компанията BitTorrent (Кристиан Аверил) тестовете показват, че такова нещо няма да се случи. При достатъчен брой участници, данните ще бъдат така добре разпределени, че те дори няма да забелязват присъствието на кеша в техния твърд диск. 

Въпреки всички проблеми ще бъде интересно дали Maelstrom ще получи голямо разпространение. Движеща сила в случая може да се окаже и анонимността и така той да се окаже по-успешен дори от легендарния TOR.

BitTorrent или TOR?

Моля не бъркайте P2P технологията с маршутизатора TOR. Последният е създаден за онези потребители, които на всяка цена искат да останат анонимни. TOR криптира всички команди и данни, като след това ги изпраща по специална верига промеждутъчни възли (Nodes). Това са компютри, които могат да са разположени в различни части по света. Последният възел или крайната цел декриптира данните и се обръща към адресанта (компютър или сървър). 

Проследяването към кой или за какво сте се свързвали през мрежата на TOR е практически невъзможно. Докато P2P технологията не прави нейните потребители напълно анонимни, но пък повишава значително скоростта на даунлоуд, като в същото време значително затруднява свалянето на каквато и да е друга информация от вашата домашна мрежа.