Микротранзакциите - за и против

Вероятността да имате умно мобилно устройство е огромна, а с това е доста възможно и да играете поне някакви игри на него. Въпреки че периодично се срещат и платени заглавия, огромната част от игрите са безплатни. Да го кажем пак заедно - безплатни. Звучи добре, нали? Нищо не те спира да свалиш играта и да я пробваш за час или два... или месец. Запалваш се, направо се зарибяваш. Думата е грозна, но подходяща. И някак неусетно играта вече не е безплатна.

Free-to-play моделът наглед е невинен. Имате пълната свобода да инсталирате и играете каквото поискате. След първия час, в който наистина няма пречки, играта започва да ви "пробва" - за да ъпгрейднете героя си, ще трябва да изчакате пет минути. След това пък ще трябва да изгледате няколко реклами. О, но този герой далеч не е единственият, има още много други със страхотни способности. Искате ли да добавите някой от тях към групата си? Платете малко истински пари. И не се притеснявайте, с пет лева няма да обеднеете. Нито пък с десет... или още десет след няколко дни. И така, докато в един хубав момент си дадете сметка, че сте се "набутали" (отново жаргонно, но отново на място) с доста голяма сума и направо не знаете как се е случило това.

Аз ще ви кажа

Да вземем например съвсем новата Fire Emblem Heroes. Играта е на Nintendo и като геймплей е наистина добра. За разлика от Super Mario Run този път моделът е изцяло free-to-play и не сте длъжни да давате пари. Разбира се, адски много хора го правят. Един от тях е потребител с прякора Kookoo22, който е похарчил ненормалната във всяко едно отношение сума от 1000 долара в опит да се сдобие с всички герои от играта. Но това дори не е най-шантавото; въпреки парите той не успява да го направи и седем персонажа все още му липсват, макар че иначе е достигнал лимита от 500 герои.

Това показва колко подмолна е т.нар. gachapon механика, която игри като Fire Emblem Heroes ползват. Дори и да не сте чували термина, най-вероятно сте попадали на игра, която го ползва. Gachapon механиката си е чист хазарт - залагате нещо и нямате реална гаранция, че ще получите възвращаемост, по-голяма или равна на инвестицията. В света на Fire Emblem Heroes призоваването на петима герои струва 20 скъпоценни камъка, така че ви трябват поне 2000 камъка, за да съберете 500 герои. Тъй като те се разпределят на случаен принцип, никой не знае колко точно ще му струва, за да събере всички, и в резултат някои играчи ще се принудят да хвърлят камара пари, ако са сериозно запалени по играта.

Платено удоволствие

Харченето на доста пари е единственият начин да достигнете края на играта в голямата част от free-to-play заглавията. Тези игри са така устроени, че в 95 процента от случаите неминуемо достигате до момент, в който играта става прекалено трудна или неизгодна за обикновените геймъри. С други думи удряте платената стена. Оттук насетне имате три варианта – да се откажете, да продължите да упорствате с месеци, за да наберете нужните ресурси или развиете героите до нужните нива, или просто да платите. Вероятно мнозинството играчи се отказват, а единици стискат зъби и „циклят“ отново и отново в отчаян опит да преборят системата. Но немалка част започват да плащат. Но в това не би имало нищо лошо, ако цените на микротранзакциите бяха съобразени с това, което получавате. Нека направим малко сметки.

Да си направиш игра и да излезеш на печалба

Разходите по създаването на съвременна видеоигра варират в относително широкия порядък между 10 и 20 милиона долара. В тази сума се включват трудът на екипа, техническото оборудване, разходите по лицензиране и маркетинговата кампания. Повечето игри се правят за период между година и половина и три години, а числеността на студиото е средно между 50 и 150 души. Всичко това прави създаването на ново заглавие сериозно и мащабно начинание. Завършеният продукт се продава на препоръчителна цена от 60 долара и обикновено за предварителни поръчки се дават някакви бонуси. Респективно скоро след премиерата цената обикновено пада, периодично се появяват намаления и разпродажби, а не трябва да забравяме и игрите "втора ръка", както и опцията за взимане под наем. Разбира се, инди игрите са известно изключение, тъй като там работата се извършва от няколко или понякога дори един човек и съответно всички производствени разходи са по-малки. Но извън това, инди игрите са част от същия цикъл на промоции и намаления, а цената им е доста по-ниска.

На другия полюс са мобилните игри. Оставяйки изобщо настрана огромната част, които нямат никаква себестойност и качество, дори и „по-добрите“ free-to-play заглавия бледнеят като разход и усилия спрямо стандартната гейм индустрия.

И така, една видеоигра струва 60 долара, една мобилна игра е безплатна, но с частица от разходите на своите „батковци“. Ако трябва да поставим цена на подобно заглавие, тя реалистично би била от порядъка на 5 – 10 долара или съответно 10 – 20 български лева. Всичко над тази сума обективно е несериозно заради разликата в начина, по който се създават двата продукта. Някои компании като Square Enix например поддържат точно такива цени за своите мобилни игри. Други като Nintendo със Super Mario Run ви дават възможност да пробвате играта и да я отключите с една-единствена и разумна такса. Проблемът е, че огромната част от free-to-play игрите не се свенят да ви скубят отново и отново. Парите, които плащате там, не са за осигуряване на пълен достъп, а за премахване на временни ограничения, които после отново се появяват. И цифрите са безобразни, като често достигат до 100 и повече лева за една покупка.

Пазарувайте с мярка

Не всички free-to-play игри са лоши по дизайн. През годините съм се запалвал по пет такива заглавия, които успях да изиграя, без да почувствам натиск да плащам за премахването на нарочно поставени бариери – Dead Tigger 2, Real Racing 3, Crazy Taxi: City Rush, Eternium: Mage and Minions и Angry Birds: Evolution. Когато е въведен правилно и е допълващ, моделът е приемлив и ви позволява да се забавлявате и плащате за това според вашето собствено желание. За съжаление, повечето мобилни игри все по-често отиват в опасна крайност. И ако 1000 долара не са достатъчни, за да видите всичко, което една игра може да ви предложи, тогава нещо фундаментално не е наред с нея.

Плащате ли, за да продължите напред в играта?