Понякога големи звезди на седмото изкуство са се появявали на снимачната площадка, без дори да са си направили труда да погледнат сценария, често злоупотребили с алкохолни или наркотични субстанции, а в случая с иконата Марлон Брандо в "Апокалипсис сега" – дори наддали нещо като десетина килограма, ей така – между другото. И въпреки това къде благодарение на вродения им талант, къде заради прибегналите до невъзможни трикове, за да спасят филмите си режисьори – ролите им проработват, дори остават в историята на киното.

В други случаи актьорите буквално се превъплъщават в образите на героите си в продължение на целия снимачен период, без оглед на физическото или психическото си здраве и благосъстояние. Подобна маниакална отдаденост коства живота на талантливия Хийт Леджър заради подлудяващата му подготовка за ролята на Жокера в "Черният рицар", а опасното качване или сваляне на килограми е белязало някои от най-емблематичните роли на Крисчън Бейл, Шарлиз Терон или Робърт де Ниро. Тези усилия рядко остават незабелязани и неоценени най-малкото защото е трудно да не обърнеш внимание на превърналия се в ходещ скелет за ролята си в "Механикът Бейл", погребалата красотата си под грим и паласки Терон в "Чудовище" или пък опасно надебелелия Де Ниро от "Разяреният бик".

За да спестиш потенциалното разочарование на конкретен актьор, също така те съветвам да гласуваш в ежегодната ни инициатива HiComm Entertainment Content Awards 2019-2020, включващата плеяда от качествени продукции, видели бял свят в рамките на заминаващата си 2019 година. Не на последно място ще си осигуриш и възможността да спечелиш убийствен 4K OLED телевизор на Philips - модел 55OLED804. Можеш да оставиш гласа си тук.

В магическия свят на седмото изкуство обаче има и ситуации, при които актьорите полагат чудовищни усилия за детайли, които практически никой не забелязва. Те не са особено важни за качеството на филма, не са направени, за да впечатлят зрителите или екипа, актьорите са положили тези усилия заради самите себе си. Защото са се вживели в екранното си амплоа до такава степен, че искат да се слеят с образа докрай, без да разчитат на помощта на кинаджийските трикове.

За какво говоря ли? Ето няколко емблематични примера.

1. Робърт Патрик се научава да не мига за ролята си на терминатора Т-1000 ("Терминатор 2: Денят на Страшния съд"; 1991 г.)

След една от малкото злодейски роли на любимия за няколко поколения Арнолд Шварценегер във фантастичния трилър "Терминатор" за продължението режисьорът обръща залозите, поставяйки Арни в позицията на добрия герой и изправяйки насреща му смразяващия нов злодей – изградената от течен метал машина за убиване Т-1000, изиграна от Робърт Патрик. Днес, цели 28 години по-късно, "Денят на Страшния съд" си остава една от най-важните ленти за модернизирането и популяризирането на компютърно генерираните визуални ефекти. Във филма обаче има и един забележителен ефект, за който компютрите нямат никаква заслуга: Робърт Патрик не мига, докато стреля. Не сте го забелязали, знам, но ако гледате отново филма, след като вече сте наясно с този факт, най-вероятно ще останете изумени.

Както всички знаем, човек инстинктивно затваря очи за миг, когато оръжие (пък било то и реквизитно в случая) изгърми оглушително на по-малко от метър от лицето му. На същия принцип, на който се смята, че никой не може да кихне с отворени очи. Героят на Патрик обаче е машина и няма никаква логика да мига. Отдаден докрай на ролята, актьорът тренира в продължение на месеци, за да стреля с отворени очи и каменно изражение. Подозираме, че в някакъв момент може и да е завидял на Шварценегер за тъмните очила, които биха му спестили цялото усилие.

2. Рууни Мара си прави 12 пиърсинга за ролята на Лисбет Саландер ("Мъжете, които мразеха жените"; 2011 г.)

Едно от хубавите неща на това да си актьор е, че като изключим отслабването, надебеляването или качването на мускулна маса, магьосниците от гримьорския отдел могат да се погрижат за всякакви телесни трансформации, като дори пускането на брада или драстичната смяна на прическата за някоя роля не минават за нещо задължително. За да влезе в образа си на хакерката Лисбет Саландер от трилъра на Дейвид Финчър обаче, Рууни Мара е твърдо уверена, че ако иска да изиграе по най-добрия възможен начин героинята си, трябва буквално да влезе в нейната кожа. И за целта пробива своята. Въпреки че никой в киносалона няма как да разбере дали дадена обеца е истинска или не, Мара прави по себе си всичките дванадесет (!) пиърсинга, които има Саландер, включително и тези на зърната. Освен това отслабва, избелва веждите си, реже голяма част от косата си, научава се да кара мотор и скейтборд и за капак учи и бойни изкуства. Няма как да не се възхитим на такава отдаденост.

3. Райън Гослинг става дърводелец за ролята на Ноа Калхун ("Тетрадката"; 2004 г.)

Райън Гослинг е известен като един от най-големите професионалисти в Холивуд, който прави всичко възможно, за да се подготви максимално добре за ролите си. В този контекст надали ще ви изненадам, ако ви кажа, че актьорът се е подлагал на тежки натоварвания за ролята на Луис Армстронг в "Първият човек" примерно. Когато стане дума за първокласната драма "Тетрадката" обаче, която все още много класации посочват като най-романтичния филм, създаван някога, по всичко изглежда, че Гослинг няма нужда от нищо повече от доказаната си комбинация от чар и талант, за да влезе в образ. Е, истината е малко по-различна. За да усети по-добре героя си, актьорът директно се мести да живее в Чарлстън, Южна Каролина, за няколко месеца. Там той се сближава с местните, обикаля из горите, плува с лодка по реката и… усвоява професията на Ноа Калхун, изучавайки дърводелския занаят. В крайна сметка става толкова добър, че режисьорът Ник Касаветис решава да се възползва от уменията му при подготвянето на декорите. В резултат голямо количество от мебелировката, която виждате във филма, е измайсторена лично от Гослинг.

4. Джони Деп научава виетнамски за ролята на Лърнър ("Взвод"; 1986 г.)

"Взвод" на Оливър Стоун е едва третият филм в тепърва прохождащата по онова време кариера на Джони Деп, но още тогава младият актьор показва ясно, че е готов да даде всичко от себе си за дадена роля, колкото и второстепенна да е тя. Всеизвестен факт е, че Стоун прекарва всички актьори във филма си през реално военно обучение, което да ги вкара във форма, но тук говорим за далеч по-впечатляващо ниво на подготовка и отдаденост от страна на Деп. Ролята изисква от него да произнесе няколко фрази на виетнамски, но той решава, че простото наизустяване на непознати думички няма как да бъде достатъчно автентично. И в резултат директно научава езика. След няколко месеца усилени уроци Джони Деп вече говори сравнително свободно виетнамски, нещо, с което може да се похвали едва още около един процент от световното население.

Най-тъжното е, че в крайна сметка ролята на Деп от филма бива драстично орязана спрямо първоначалния сценарий и актьорът почти не получава шанс да демонстрира новите си лингвистични познания. А публиката така и не разбира за впечатляващите усилия, които е положил за няколко минути екранно време.

5. Марго Роби се научава да задържа дъха си под вода рекордно дълго време за ролята на Харли Куин ("Отряд самоубийци"; 2016 г.)

Независимо дали харесвате или не гръмкия провал "Отряд самоубийци" на Дейвид Айер, предполагам, че ще се съгласите за две неща. Първо – Марго Роби се въплъщава по перфектен начин в комиксовата любима на Жокера - Харли Куин. И второ – надали някой помни във филма изобщо да е имало сцена, която да изисква задържане на дъха под вода. Не се пресягайте към гинко билобата – нормално е да не помните подводната сцена, защото същата е с продължителност от около минута и е част от предисторията на Харли, преди попадането ѝ в Отряда, когато двамата с Жокера бягат с кола от Батман, разбиват мантинелата и потъват в близкия водоем. Впоследствие Батман измъква госпожица Куин, която междувременно се опитва да го наръга с нож.

Разбира се, сцените под вода винаги крият известен риск, но в контролирани условия и при наличието на цял екип от спасители под и над повърхността рядко изискват някой актьор да прибягва до чудеса от храброст. Марго Роби обаче държи всичко да е максимално реалистично, без хитър монтаж, който да позволи сцената да бъде заснета на няколко пъти. За целта тя се научава да задържа дъха си под вода за забележителните дори и за професионални спортисти пет минути! Нещо повече – в облог с дубльорката си за филма Роби заявява, че може да издържи дори пет минути и половина. Това обаче е моментът, когато Айер решава, че не иска удавени звезди на снимачната си площадка, и прекратява играта.

6. Робърт Дауни Джуниър става левичар за ролята на Чарли Чаплин ("Чаплин"; 1992 г.)

Нямаше как да минем без Робърт Дауни в подобен списък. Въплъщението му в ролята на един от символите на киното – Чарли Чаплин – в едноименния филм на Ричард Атънбъро е една от най-добрите роли в кариерата на актьора и дори му носи номинация за "Оскар". Колкото и да сте били впечатлени от изпълнението му обаче, със сигурност сте пропуснали един малък детайл, над който надали някой (освен Дауни, очевидно) би се замислил. Звездата на нямото кино е бил левичар. Робърт Дауни не е. За повечето обичайни дейности, смяната на доминантната ръка е що-годе лесно, но в Чаплин има и една кратка сцена, в която актьорът трябва да играе тенис. Отдаден до крайност на ролята си и без да се интересува от факта, че надали някой кинокритик с всичкия си би тръгнал да критикува Дауни за това, че в продължение на минута-две държи хилката в дясната си ръка, бъдещият Железен човек прекарва дълги месеци в продължителни уроци, за да привикне да играе като левичар. Процедурата се усложнява допълнително от факта, че в реалния живот Робърт Дауни е доста добър тенисист и трябва буквално да пренапише мускулната си памет за ролята.

Замалко да забравя. Освен да играе тенис, актьорът също така се научава да свири и на цигулка като левичар. За още по-кратка сцена, в която никой не би обърнал внимание на позицията на ръцете му. Как да не го уважава човек?