Проучване на т.нар. цифрово разпадане (феномена на бавното изчезване на уебсайтове от интернет) установи, че 38% от сайтовете, които са били онлайн през 2013 г., вече не съществуват. Проучването с името „Когато онлайн съдържанието изчезва“ установи, че 8% от сайтовете отпреди само две години вече не са достъпни. Феноменът беше проследен чрез неработещи линкове от новинарски сайтове и Уикипедия.

По-важните изводи включват:

- 23% от новинарските уебстраници съдържат поне един неработещ линк, както и 21% от уебстраниците на правителствени сайтове. Новинарските сайтове с висока посещаемост и тези с по-ниска посещаемост са почти еднакво склонни да съдържат неработещи линкове. Уебстраниците на местните власти (тези, които принадлежат на градските власти) са особено склонни да имат неработещи линкове.

- 54% от страниците в Уикипедия съдържат поне един линк в раздела „Източници“, който сочи към страница, която вече не съществува.

„Взехме проба от около 500 000 страници от правителствени уебсайтове, използвайки моменталната снимка на Common Crawl от март/април 2023 г. Когато проследихме тези връзки, установихме, че 6 процента от тях сочат към страници, които вече не са достъпни. Подобен дял от вътрешните и външните връзки вече не функционират. Като цяло 21% от всички правителствени уебстраници, които проверихме, съдържаха поне една неработеща връзка. На всяко ниво на правителството, което разгледахме, имаше неработещи линкове на поне 14% от страниците; страниците на градските власти имаха най-висок процент неработещи линкове“, пишат авторите.

Нещо, което трябва да се има предвид: колкото по-стар е един уебсайт, толкова по-човешка е дейността, която представлява. Към средата на 2010-те години прости програми допълват съдържанието на сайтовете за SEO, но към 2020-те години сме в ерата на небрежността: големите езикови модели се появиха, за да го правят в огромни мащаби. Така че, макар и 38% от уебсайтовете, изчезнали от 2013 г. насам, да са шокиращи като цифра, голяма част от това, което идва и си отива, сега представлява жизненият цикъл на своеобразна „дигитална плява“: автоматично преработено съдържание, публикувано временно, за да манипулира търсачките и чатботовете, и рядко срещано от хората.

Голяма част от тях са изчезнали туитове – имайте предвид, че през последното десетилетие те се използваха като достатъчно добри „източници“ за новинарски статии. Наред с тях обаче държавни уебсайтове и ресурси също изчезват.

Снимка: Unsplash/Pew

Виж още: Роботизираните ръце се възприемат като част от човешкото тяло, когато изпълняват задачи заедно