Изследователи от Италианския институт по технологии и Браунския университет в САЩ са открили, че хората могат да „усещат“ ръката на робота като продължение на собственото си тяло.

Те са установили, че изпълнението на съвместна задача с хуманоиден робот може да накара човек да почувства, че ръката на робота е част от неговата телесна схема. Това изследване може да доведе до по-добре проектирани роботи за близко взаимодействие с хората, например в рехабилитацията.

Проектът проучи дали фините, несъзнателни механизми, които управляват взаимодействията между хората, се проявяват и когато човек взаимодейства с робот.

Човешкият мозък използва несъзнателен процес, за да създаде „схема на тялото“ – вътрешна карта на тялото и неговата връзка с околното пространство. Тази ментална карта ни помага да взаимодействаме по-ефективно с околната среда, например като ни позволява да се движим около препятствия или да достигаме предмети, без да мислим съзнателно за това. Мозъкът може да включи в тази схема и инструменти, като например тенис ракета. Изследователите искаха да определят дали този процес може да се разшири и да обхване робот, като му позволи да стане част от телесната схема на човек.

В експеримента участниците работиха с хуманоиден робот с размери на дете, наречен iCub. Те нарязаха заедно сапун, като човешкият и роботът партньор се редуваха да дърпат стоманена тел. След съвместната задача изследователите използваха визуален тест, наречен Posner cueing task, за да измерят дали ръката на робота е станала част от телесната схема на участниците.

Резултатите от 30 доброволци показаха, че хората реагират по-бързо, когато до ръката на робота се появи визуален сигнал, което показва, че мозъкът им го възприема като „близка ръка“. Този ефект се наблюдаваше само при участниците, които бяха работили по задачата с робота.

Изследването разкри още, че стилът на движение на робота оказва значително влияние върху тази когнитивна интеграция.

Ефектът е по-силен, когато жестовете на iCub са широки, плавни и добре синхронизирани с тези на човека. Физическата близост е ключов фактор – колкото по-близо е ръката на робота до човека, толкова по-изразен е „ефектът на близостта на ръката“. Въз основа на анкети изследователите установиха, че колкото повече участници възприемаха робота като „компетентен и приятен“, толкова по-силна беше когнитивната връзка и интеграцията на ръката на робота в тяхното тяло.

„Приписването на човешки черти или емоции на iCub допълнително засили интеграцията на ръката в телесната схема; с други думи, партньорството и емпатията засилиха когнитивната връзка с робота“, отбелязват изследователите в прессъобщение. Контролираните експерименти на екипа с хуманоиден робот предлагат нови прозрения за взаимодействието между човек и машина.

Резултатите показват, че разбирането на психологическите фактори ще бъде от ключово значение за проектирането на бъдещите роботи. Тези роботи трябва да бъдат интуитивни, ефективни и способни да се адаптират към човешките сигнали.

Такива постижения са от решаващо значение за прилагането на роботиката в моторната рехабилитация, виртуалната реалност и асистивните технологии, където безпроблемното и естествено взаимодействие е от първостепенно значение.

Снимка: Unsplash/IIT-Istituto Italiano di Tecnologia

Виж още: Краят на една епоха: пощата в Дания спира да доставя писма, защото светът е дигитален (ВИДЕО)