Хобитът: технологиите зад филма

Гледахте ли вече новия кино шедьовър на култовия Питър Джаксън - „Хобитът: Неочаквано пътуване"? Ако не сте, съветваме ви непременно да поправите този ваш пропуск. Ако пък вече сте на излизане от киносалона, в главата ви вероятно се е въртял един основен въпрос: „Как авторите на филма са успели да създадат един толкова вълшебен, приказен, но в същото време реалистичен и убедителен свят?" Краткият отговор е: с куп изумителни съвременни технологии. Подробният следва.

Краят на 24-кадровата ера?

Една от най-широко известните (и рекламирани) технологични иновации, свързани с The Hobbit, разбира се, е уникалният метод за филмиране, използван от Джаксън и екипа му. Всъщност в Холивуд отдавна се чуват мнения, твърдящи, че е крайно време кино технологията да премине уверено в 21 век. Причината е, че снимането със скорост от 24 кадъра в секунда е, меко казано, архаична техника, датираща още от 1920 - в самата зора на филмовата ера. Преди тази дата много продукции са се снимали и с по-ниска скорост - просто филмовата лента е била изключително скъпа, а колкото по-висока е скоростта, с която се сменят кадрите на екрана, толкова повече лента е била необходима. Затова целта била да се постигне минималната приемлива скорост, без да се разрушава илюзията за движение.

През 20-те години на миналия век обаче киното се сдобива със звук и цвят, което повишило изискванията към скоростта на кадрите. Оказало се, че за да има синхронизация между звук и картина, скоростта на снимане (и възпроизвеждане) трябва да е поне 24 кадъра в секунда - така се родил и стандартът, използван и до днес.
С The Hobbit Питър Джаксън става един от първите режисьори, дръзнали да направят решителна крачка напред и да променят статуквото, затова новата му епична фентъзи трилогия ще е заснета с помощта на новаторска 3D технология, включваща снимане и възпроизвеждане със скорост 48 кадъра в секунда, т.е. двойно повече от досегашния стандарт. Тя не само осигурява значително по-високо качество на картината, но и премахва някои от най-големите недостатъци на съвременните 3D ефекти - понижения контраст и характерните замазвания при динамичните сцени.

Cinema Reinvented!

Макар че са най-широко известни, 48-те кадъра на The Hobbit са само една от множеството технологични иновации, използвани при заснемането на филма. Поради спецификата на сюжета и персонажите на Джон Роналд Руел Толкин, често в редица сцени (особено в началото на лентата) виждаме хора с нормален ръст (най-често Гандалф Сивия) и герои наполовина по-ниски - хобити и джуджета. За филмирането на такива кадри в предходния си фентъзи опус Джаксън използва някои класически техники - снимане под специфичен ъгъл и аранжиране на сцената така, че единият герой (Фродо, да речем) изглежда значително по-дребен от Гандалф.
При използването на 3D камери обаче този трик е неприложим, тъй като те правят подобна игра с перспективата невъзможна. Затова на Джаксън и екипа му се налага да разработят изцяло нова, революционна технология за 3D заснемане, включваща комбинация от два идентични декора за една и съща сцена, плюс сложна система от високорезолюционни камери (обикновено четири). Всъщност два идентични декора е силно казано - единият представлява сцена с реални размери, а другият е абсолютно еднакъв, но с 25% по-скромни размери. Различните герои се снимат поотделно, а след това декорът се премахва с помощта на специална компютърна технология, а кадрите се наслагват един върху друг.

Макар да звучи просто, в действителност тази операция е изключително сложна, а технологията, разработена от екипа на Джаксън, позволява тя да се извършва в реално време, за да може режисьорът да има контрол върху сцената във всеки един момент. Количеството информация, която се налага системата да обработва за тази цел, е огромно - понякога до 2 терабита за кадър! Разбира се, за да се осъществи подобно напасване, разположението на различните обекти в двете алтернативни сцени трябва да е абсолютно идентично - буквално до милиметър!
Екипът създава и специален уред за определяне точното местоположение на всеки един елемент от двата декора, наречен Pinger - устройство, използващо прецизен лазер за измерване разстоянията и ъглите на обектите във всяка от сцените.

The Hobbit: An Unexpected Journey – технологична тривия

• Необичайно високата резолюция на заснемане принуждава
актьорите да носят специални перуки, изработени от истинска
коса, вместо обичайния филмов реквизит, изработен от изкустве-
ни влакна, който при подобно качество на картината изглеждал
прекалено грозно и неубедително.
• Уникалните EPIC камери на Red Digital Cinema Camera Company
покрай многобройните си футуристични възможности показа-
ли склонност към приглушаване на цветовете при снимане със
скорост от 48 кадъра в секунда. Затова се наложило екипът да
пребоядисва много от сцените в по-ярки, дори крещящи цветове.
• На двамата главни художници на проекта – Алан Лий и Джон
Хоу, често се налагало да правят по две идентични скици на една
и съща сцена – една в червено и една в синьо, за да пресъздадат
точно триизмерната визия на Питър Джаксън.
• Екипът, създал реквизита за филма, изработил всяко от използ-
ваните в него оръжия в четири различни размера – всяко от тях се
използвало в различна сцена в зависимост от участниците в нея.