Най-странните мерни единици в света

Всички сме свикнали от най-ранните си детски години да измерваме света около нас, сравнявайки видимите предмети с установените от науката и практиката мерни единици. „Голям колкото кокоше яйце“, „малък като залък“, „далеч колкото от Земята до Луната“. Макар и звучащи много общо, тези фрази моментално изрисуват в съзнанието ни предмети с определени размери, форма, състояние. И всичко това – благодарение на стандартизираните от столетия мерни единици.

За по-масовите от тях (като сантиметър и грам) дори са изработени специални еталонни единици, кротуващи от години под стъклен похлупак, но ако организирате специализирана по темата обиколка по света, ще намерите такова разнообразие от нечувани мерни единици, че ще се изумите от техния брой. Ето и няколко от най-куриозните.

Уелс и Белгия

Британците имат дълга и славна история по отношение на употребата на странни и нелогични мерни единици. Дори официалните им медии до ден-днешен използват с радост странни термини за големина, като например „голям като автобус“, „футболно игрище“ или „басейн с олимпийски размери“. Ние сме ги възприели от тях, разбира се. Само че най-странната от тези мерни единици едва ли сте чували досега. Тя е наречена Уелс и Белгия (The Wales and The Belgium). Уелс, част от Великобритания, е с размер приблизително равен по площ до този на държавата Белгия – около 20 000 кв.км.

 

 

Тази забавна мерна единица води началото си от създаването на славната Британска империя и е използвана, за да описва размера на различни географски зони така, че да станат понятни за нормалните граждани. Например по време на началото на войната във Виетнам британските медии описват подробностите за азиатската държава, използвайки изречения от сорта на „държава в Югоизточна Азия с размер 14 пъти колкото Уелс“.

Когато Великобритания се присъединява към Европейския съюз, Уелс е заменен от Белгия, държава около 1.5 пъти колкото Уелс, но отново според британците подходяща за сравнително представяне на размерите на географски области. А и звучи по-интернационално…

 

Един бананов еквивалент

Съществуват много начини да се измерва радиацията, като почти всички са кръстени на различни учени – гайгер, рентген, сиверт. Но какво ще кажете за „един бананов еквивалент“?

 

 

Всеки банан, който някога сте яли или тепърва ще изяждате, съдържа нищожно количество радиация. Стойността й е около 0,1 микросиверта (сиверт е приет стандарт за измерване на биологичния ефект от радиацията). Въпреки че това е очевидно безвредна доза, тя предлага понятен за хората начин за количествено представяне на ефекта от радиационното облъчване. Например – за да получите облъчване, сравнимо с това по време на ядрения инцидент във Фукушима, трябва да изядете… 76 милиона банана!

The Banana Equivalent Dose (BED) вероятно е и първата мерна единица, която се е превъплътила в реалния свят, избягвайки от света на комиксите. За пръв път тя е използвана в популярния уеб комикс XKCD. Оттогава насам е адаптирана и използвана от Форбс и BBC благодарение на добре запомнящата се асоциация.

Краб

Един краб може би ви звучи като мерна единица за ракоообразни (или за онкологично заболяване), но със сигурност не става дума за членестоноги или болести. Крабовете и техните братовчеди „миликрабовете“ се използват, за да се изрази интензитетът на радиацията в Космоса.

 

 

На пръв поглед странната мерна единица води началото си заради знаменитата красива „мъглявина Рак“ – огромни по размер останки от древна супернова, която на всичко отгоре е стабилен и постоянен източник на космическо лъчение. Подобно на еталонната метална пръчка, служеща за мерната единица „метър“ от 1960 година насам, мъглявината Рак служи за единен стандарт за космическа радиация.

През последните години учените са забелязали, че нейната радиация все пак не е толкова постоянна, колкото се е смятало преди, затова нейният статус на мерна единица започва да се разклаща.

Една брадосекунда

Областите на физиката и инженерните специалности са известни с това, че притежават огромен брой мерни единици, като някои от тях са направо смешни. Сред тях е и брадосекундата. Това е шеговита, но и доста популярна мярка за много малка дължина, дефинирана от разстоянието, което изминава растящата брада на средностатистическия мъж за една секунда.

 

 

Брадосекундата е сред многото мерки, вдъхновени (и пародиращи) от светлинната година – разстоянието, което светлината изминава за една земна година. Подобно на нея, точната дължина на брадосекундата е трудно да бъде определена, но може да се определи приблизително на около 5 нанометра. Изчисленията са базирани на факта, че в една година има около 31.5 милиона секунди, а нормалната човешка брада расте с около 15 сантиметра за 365 дни.

Скалата за острота ASTA

Може би някои от вас са чували за скалата на Сковил, която служи за измерване на лютивостта на лютите чушки. До голяма степен обаче тя е субективна и неточна, затова истинските професионалисти я пренебрегват и са измислили по-точен начин за определяне нивото на пикантност (острота на вкуса) на продуктите – скалата ASTA (ASTA pungency unit). Тя измерва остротата на вкуса на пипера с технология, наречена течна хроматография, която е многократно по-точна от скалата на Сковил.

 

 

Тъй като последната обаче е много по-позната и стандартизирана, скалата ASTA се ползва предимно за измерване на цвета на продуктите на пипера (чушките). Това е много важен параметър, защото качеството (и цената) на лютивия чили пипер често е свързано с дълбочината на червения му цвят.

Един сидхарб

Не, това не е индийска мерна единица, макар и да звучи точно така. Сидхарбът е познат на жителите и посетителите на Австралия, особено на града Сидни, където тази единица често може да бъде срещната в местните медии и дори в обикновен разговор. Странното име Sidharb представлява груба мярка за голям обем вода. Името й произлиза от залива на града Сидни (Sidney + Harbor) и се използва по същата логика, както се използва мерната единица Уелс и Белгия – за да означи приблизителен обем водна маса.

 

 

Един сидхарб съдържа количеството вода, което побира заливът на града. А то е около 562 000 мегалитра по време на висок прилив. И съвсем естествено – тази мерна единица е почти непозната извън пределите на Австралия!

FFF системата

Много от странните мерни единици са започнали своя живот като част от виц или просто нечия шега. Такива са и фурлонг, фиркин и фортнайтът (Furlong, Firkin, Fortnight). Те са рядка форма на тройна шега, пародираща други измервателни системи. Базирани са на три основни мерки. Фурлонгът е мярка за дължина от 200 метра или 220 ярда, фиркинът е за маса с тегло 40 килограма или 90 паунда, а фортнайтът е единица за време с продължителност 1.2 милиона секунди или точно 2 седмици. Фортнайтът е базиран на стара английска мерна единица, докато останалите са напълно безсмислени.

 

 

Въпреки че системата от три шашави мерни единици не са нищо повече от част от вицове или забавни коментари, те все пак имат известно приложение. Furlongs per fortnight и firkins per fortnight са известни в англоезичните държави закачки, като се използват за означаване на нещо дотолкова неясно, че е чак комично.

Вероятно ще се изненадате обаче, че дори майтапчийски, тези мерни единици могат да бъдат намерени и конвертирани от уеб конвертора на Google, който поддържа фортнайт, а микрофортнайтът (1.2096 секунди) е често използван заедно с официалните единици време в компютърните системи – като част от програмистките майтапи.

Саварт

Колкото и красива и често хаотична да изглежда понякога музиката, тя всъщност е доста близка и свързана с математиката. И когато стане дума за скалата на Саварт, двете са практически едно и също нещо. Тази система за „измерване на музиката“ е базирана на саварта, мерна единица, която е 1/301 от октавата (музикален интервал от осем степени, ноти). Ако сте запознати с теорията на музиката, ще знаете, че савартът е удобна приблизителна мерна единица в определени ситуации.

 

 

Въпреки неговата сложна неясност савартът всъщност е откриван на два пъти от двама души. Първият е бил Джоузеф Савьор, който го открил през 1696 година и го нарекъл „ептамерид“ (савартът е 1/7 от мерида, логаритмична мярка за интервал, открита от него). През ХХ век френският физик Феликс Саварт прилага на практика отново тази концепция, затова тя носи и неговото име.

Ерланг

Ерлангът е една от най-често срещаните мерни единици в ежедневието ни, макар и почти никой да не знае това. Всяка секунда, през която говорим по телефона, отмерва неумолимо ерланг след ерланг. Това е мерна единица, използвана, за да се контролира телекомуникационният трафик. Един ерланг е равен на един час непрекъснат гласов трафик.

 

 

Тази мерна единица е много важна за инженерите в телекомуникациите, защото им помага да разбират комуникационните връзки и да създават мрежи, които не се претоварват в условия на прекомерна употреба.
Мерната единица е наречена ерланг в чест на Агнър Кларъп Ерланг, забележителен ексцентрик и талантлив инженер, който собственоръчно е създал цялата област за анализ на телефонните мрежи.

Барн (barn – от англ. „хамбар“)

Ако някога е съществувала мерна единица, която да звучи селскостопански ориентирана, то това е именно барнът (Barn на английски значи хамбар). Самото име на мерната единица говори, че става дума за нещо, в което се събира зърно или се изхранват телета, но на практика това е далеч от истината. Барнът е мерна единица от света на ядрената физика (физика на частиците), която заедно със своите братовчеди фемтобарнът и инверсният фемтобарн се използва за измерване на това, колко частици са ударили детекторa в ускорителя по време на експеримент.

 

 

Барнът е използван за първи път през 1943 година, когато започнал да се описва в докладите на тайната военна лаборатория в Лос Аламос, създала атомната бомба. Единицата е приела това име, защото първоначално предложените имена „Опенхаймер“ и „Бете“ са звучали прекалено сложно, за да се използват с лекота. Ученият, който използвал за първи път думичката, имал селски произход. Употребил я за конкретното явление, а тъй като тя е проста и запомняща се, се набила в главите на останалите, а всичко по-нататък е вече история.