Прогресът и несбъднатите прогнози за бъдещето отпреди 50 години

XXI век изобщо не е това, което предричаха прогнозите за бъдещето отпреди 50 години. Нямаме нито разумни роботи, нито летящи автомобили, нито градове на други планети. Още повече – едва ли в обозримо близко време ще се приближим и на стъпка от тези прогнози.
Вместо това си имаме iPhone, Twitter и Google, но дали това е адекватна замяна?

Веднага трябва да отбележим, че в тази статия е засегната песимистичната гледна точка относно прогреса в последните години. Мнозина от вас едва ли ще се съгласят, че прогресът на човечеството  лети стремглаво надолу или, че поне е в застой, но все пак, ако прочетете следващите редове, ще видите, че наистина има основания за немалко интересни въпроси.

Налице ли е иновативен глад?

Все повече хора започват да подозират, че нещо не върви както трябва. Създава се впечатление, че техническият прогрес ако не е спрял, то поне се забавя с доста големи темпове. И по-точно – налице е огромен прогрес в ежедневните джунджурии, които се променят и обновяват всеки месец като по часовник, но значителните проблеми, решението на които се оказва близко и неизбежно, като че ли са забравени. Писателят Нил Стивънсън се е опитал да формулира тези съмнения в статията „Иновативен глад“. Ето какво казва в нея:

„Един от моите първи спомени е как седя пред огромен черно-бял телевизор и гледам как един от първите американски космонавти полита в Космоса. Последният старт на последната совалка гледах на широкоекранен LCD панел, когато бях навършил 51 години. Наблюдавах как космическата програма бавно запада, с печал и горчивина. Къде са обещаните тороидални космически станции, къде е моят билет за Марс? Ние сме неспособни дори да повторим космическите достижения от 60-те години на миналия век. Боя се, че това е доказателство, че обществото ни сякаш е забравило да се справя с действително сложни задачи.“

Краят на бъдещето

Към Стивънсън се присъединява и Питър Тил – един от основателите на платежната система Pay Pal и първият външен инвеститор във Facebook. Неговата статия, публикувана в изданието National Review, носи малко "хард" заглавието -  „Краят на бъдещето“.

„Техническият прогрес явно отстъпва от величествените надежди от петдесетте и шестдесетте години и това се случва на множество фронтове. Ето и най-забележителния пример за забавянето на прогреса – скоростта на нашето придвижване престана да расте. Многовековната история на поява на все по-бързи видове транспорт, започнала с платноходните кораби през XVI - XVIII век, продължила с развитието на железните пътища през XIX век и появата на автомобилите и авиацията през XX век, изглежда тръгна на обратно, когато през 2003 година бе спрян „Конкорд“ - последният свръхзвуков пътнически самолет. На фона на този регрес и стагнация онези, които мечтаят за космолети, отпуски на Луната и изпращане на космонавти на други планети от Слънчевата система, сами може да се нарекат извънземни.“

Наистина ли вървим назад при всички технически благини, които ни заобикалят?

Споменатите по-горе примери не са единствените доводи за някои, за това, че техническият прогрес се забавя. Привържениците на това твърдение споменават и изчислителната техника. Всички фундаментални идеи в тази област са на възраст поне 40 години. Операционната система UNIX след година ще чества 45-годишния си юбилей, SQL също е замислена в началото на 70-те години. Тогава се е появил и интернет, обектноориентираното програмиране и графичният интерфейс.

Освен примери налице са и цифри. Икономистите оценяват влиянието на техническия прогрес според ръста на производителността на труда и измененията на брутния вътрешен продукт на страните, където първо става внедряването на новите технологии. Измененията в тези показатели в течението на XX век потвърждава, че подозренията на песимистите не са лишени от основания – темпът на ръста спада вече няколко десетилетия.
В САЩ влиянието на техническия прогрес върху брутния вътрешен продукт е достигнало своите пикови стойности в средата на 30-те години на миналия век. Ако производителността на труда в САЩ е продължила да расте с темповете, зададени през 1950 - 1952 година, то към 2011 би трябвало да достигне стойности с 1/3 по-високи от това, което е в действителност. В останалите държави по света картината е приблизително същата.

Стремителният ръст на икономиката – с все по-малки скокове

През 1999 година икономистът Робърт Гордън публикува работа, в която изказва предположението, че стремителният ръст на икономиката, която е прието да се свързва пряко с техническия прогрес, в действителност е ограничен в няколко скока в определено време.
Гордън твърди, че скокът е най-голям в 60-годишният период между Първата световна война и ранните 70 години на миналия век. Това се дължи на новата промишлена революция, случила се в този период. В края на XIX и първата половина на XX век се появиха електрификацията, разпространението на двигателите с вътрешно горене, налице са огромни пробиви в химическата промишленост и появата на нови видове връзки и медии, в частност киното и телевизията. Ръстът продължава до момента, в който потенциалът им не е бил изразходван докрай.

А къде е влиянието на електрониката и интернет, които станаха наистина масови в последните 20 години? От гледната точка на Гордън те са повлияли в далеч по-малка степен на икономиката в сравнение с електричеството, двигателите с вътрешно горене, връзките и химическата промишленост - „голямата четворка“ на промишлената революция от началото на XX век.

„Голямата четворка“ е далеч по-мощен източник на ръст на производителността на труда от всичко, което се появи в последно време. По-голямата част от изобретенията, които виждаме в момента, са един вид „производни“ на по-стари идеи. Например видеомагнетофоните навремето обединиха киното и телевизията, но фундаменталното им влияние бе далеч по-малко от това на самото кино и телевизия. Интернет в основата си също води към смяна на една форма на развлечение с друга – и толкова!“

Питър Тил се придържа към същото мнение: интернет и гаджетите – това е нещо хубаво, но като цяло не са достатъчни за рязък скок (макар че мнозина едва ли биха се съгласили с тази теза, особено що се отнася до интернет). Тази мисъл е лаконично изразена в девиза на неговата инвестиционна фирма Founders Fund: „Ние мечтаехме за летящи автомобили, а получихме по 140 знака в Туитър.“ Колонка, написана от Тил във Financial Times в съавторство с Гари Каспаров, гласи почти същото:

"Можем да изпращаме фотографии от единия на другия край на света с помощта на телефоните, но на тях гледаме освен клипчета и филми от доброто старо кино, при това в метро, построено преди 100 години. Ние умеем да пишем програми, реалистично моделиращи футуристични ландшафти, но реалният ландшафт около нас почти не се е променил за половин век. Не се научихме да се предпазваме от земетресенията и ураганите, да пътуваме по-бързо или да живеем по-дълго.“

От друга страна, ако прочетем днешните новини, става ясно, че:

- Успешно се провеждат изпитания на самоуправляеми автомобили, способни да се движат по обикновените пътища без намесата на човек. Местните органи в САЩ вече се чудят какво ще правят с тях – в обичайните правила за движение по пътищата подобни автомобили без шофьор биха се вписали доста зле.

- Огромната част от борсовите операции се извършват не от хора, а от специални програми, правещи хиляди сделки в секунда. При такава скорост е невъзможно те да бъдат контролирани или един вид системата действа по собствено усмотрение. Непредвидените съчетания на алгоритмите вече са довеждали до мигновени провали на пазара, като дори дългите разследвания след това невинаги намират причина за случилото се.

- Главно оръжие на САЩ в Близкия изток станаха безпилотните летателни апарати, управлявани от спътник от друг континент. И това е технология от деветдесетте! В лабораториите сега се тестват нов тип автономни роботи – летящи и наземни.
- Google пусна електронни очила, които автоматично намират и показват на потребителя информация, която според тях е най-полезната за него в момента. Освен това очилата са способни да запишат във всеки един момент всичко, което се вижда през тях. Ах, да – в тях е вграден и гласов преводач на множество езици.

- 3D принтерите, от една страна, поевтиняха до такова ниво, че може да си ги купи почти всеки, а, от друга – достигнаха резолюция, при която е възможно да се печатат обекти с големина около 30 нанометра. За да се фотографира напечатаното, е необходим електронен микроскоп.
- Самата идея, че обикновеният видеокабел може да скрие в себе си пълноценен, но много малък компютър, работещ под управлението на Unix, преди си беше чист абсурд. Сега това е реалност – достатъчен е един миниатюрен чип.
Всъщност списъкът може да продължи до безкрайност, това е само малка част от удивителните вещи и технологии, с които сме заобиколени в момента, неща, така да се каже, най-лесни за изброяване. А ако добавим биотехнологиите и другите тясно специализирани научни дисциплини?

Нещата, които промениха живота ни

Да се нарекат всички съвременни достижения „дреболии“, както прави Питър Тил, е, меко казано, некоректно. Всяко от съвременните изобретения, колкото и маловажно да изглежда само по себе си, оказва (или е способно да окаже) огромно въздействие на това, как живеят хората. Какви последствия ще има масовото разпространение на електронните очила Google Glass например? Дори ако не обърнем внимание на факта, че те постоянно "изучават" своя притежател с цел да разберат каква информация му е необходима (това само по себе си е много интересно направление в развитието на интерфейс средата), налице е вградената в очилата камера. Една от многобройните й функции е разпознаването на лицата, като добавим и възможността за търсене в интернет, лесно може да разберем как и колко ни влияе едно такова устройство. А възможността за създаване на непрекъснат видеоархив на собствения живот? Неслучайно онези, които бият тревога и искат забраната на Google Glass, разбират, че ако устройството стане популярно, игнорирането му ще е по-трудно от това да зачеркнем мобилните телефони днес.

Самоуправляемият автомобил – това също е удар по традиционния начин на живот. Всички последствия, до които може да доведе масовостта на тази технология, е трудно не само да се изброят, но и да се предскажат. Ето няколко популярни прогнози:
Първо, самоуправляемият автомобил въобще не е задължително да се чака от пасажерите на определена спирка или място – той ще може да обслужва не един, а няколко човека едновременно. Това от своя страна ще доведе до пълна промяна на самия подход за притежание на автомобилите. Второ, колите роботи ще се държат на пътя далеч по-сигурно от хората. Това означава, че може да забравим за стотиците хиляди катастрофи, завършващи често с човешки жертви. Накрая да не забравим и за времето, което хората прекарват зад волана –  то ще може да бъде използвано за най-различни други неща.

Мобилните телефони, които Тил с лека ръка отхвърля, позволяват да вършим толкова различни неща, променящи живота ни ежедневно, най-тривиалното от които е да изпратим нашите фотографии от единия край на света до другия. Освен това може да копираме и публикуваме в интернет гигабайти информация.  iPhone, който за някои е най-големият символ на съвременното консуматорско общество, всъщност се оказва изключително важна вещ – именно той ускори развитието на новото поколение компютри след близо четвърт век застой.

Защо всичко това няма особено отражение върху икономическите показатели?

Отговорът е, че по-скоро има, но не такова, каквото очакват някои. Предишните промишлени революции водеха до увеличение на производителността и появата на нови отрасли. Сега новите ни придобивки вършат обратното –  премахват или поне променят цели отрасли, правейки ги в много от случаите безполезни (старото си отива, отстъпвайки място на новото и по-доброто). Отделно от това интернет и новите технологии и техника, свързани в мрежата, изместват цял куп неща, поставяйки ги извън пределите на паричната икономика.

Първи осъзнаха това производителите на съдържание, лесно поддаващо се на копиране – музикалната индустрия, средствата за масова комуникация, книгоиздателите, Холивуд и др.

Двойна пречка пред добре начертаните им бизнес модели се оказа нелегалното копиране и внезапната възможност за много „непрофесионалисти“ (музиканти, режисьори, писатели и др.) да се конкурират наравно с тях за вниманието на хората.
Ако погледнем в някоя папка с пиратски свалени филми, музика и игри, може много лесно да сметнем колко биха стрували легалните им версии. Това е сума, която икономистите не успяват да отчетат, когато става въпрос за основен вътрешен продукт на глава население. Цената на продукта, който по една или друга причина сме използвали нелегално, не се намалява от това, че не сме платили за него нито стотинка, но остава изнесен „извън скоби“ относно икономиката.

Законът на джунглата

Всяка успешна технологична компания унищожава потенциалните доходи на хиляди конкуренти, действащи на същия пазар с традиционни и вече остарели методи. Craigslist практически сам „погуби“ пазара на платените обяви, от чиито доходи живееха в последните 100 години американските вестници. Нито една традиционна енциклопедия не е способна да се конкурира с Wikipedia, която формално дори не е комерсиална организация. AirBnB “ритна удобния стол“ изпод краката на хотелиерската индустрия (вярно, само в някои ниши, засега...), а Uber съществено вгорчи живота на традиционното такси. И така нататък... примери да щеш!
В същото време промишлените роботи, внедряването на които досега бе един вид изкуствено задържано заради наличието на евтина работна ръка от Югоизточна Азия (и не само от там), стават все по-масови. Foxconn – един от най-големите китайски производители на електроника, плаши да замени стотици хиляди работници с машини. Ако това стане действителност, пазарът на работна ръка ще последва другите пазари, „убити“ от новите технологии, а на икономистите ще им се наложи да изобретят някаква „друга икономика“.

В крайна сметка, излиза че изобщо не бива да се жалваме, че прогресът е приключил – той си върви, но в посока, различна от тази, която сме очаквали.