Уникални природни феномени - видео

Една от най-уникалните дарби на Природата е начинът, по който винаги може да ни покаже колко невероятно малки, незначителни и зависими сме ние, хората, от нея. И колкото повече смятаме, че сме я опознали, колкото по-отблизо се вглеждаме в природните явления, осъзнаваме, че научните закономерности, които смятаме за непоклатими, понякога биват нарушавани от нея, и то по най-странния и невероятен начин. Явления, за които дори не подозираме, смятаме за невъзможни или пък противоречат на разбиранията ни за околния свят, се случват пред очите на хората много по-често, отколкото сме предполагали. А когато те бъдат заснети и на видео, можем да се насладим (или ужасим) от уникалната мощ и „изобретателност“ на Майката Природа.

Езерата от асфалт

„Катраненото езеро“ се намира в Тринидад и е едно от малкото такива наистина уникални местенца. Открито е в далечната 1595 година, като тогавашните хора моментално осъзнали колко полезно може да се окаже то заради стичащия се от него чист катран. През вековете той е използван за какви ли не цели (нека не обясняваме какво се прави с него). По-важното е, че за този период от време почти никой не се е замислял и проучвал как и защо се е образувало подобно езеро.

Някои учени смятат, че езерото е формирано в резултат на две дълбоки пропадания на земната кора, които се срещат и сблъскват, като в процеса на потъване на земна маса нагоре се изхвърля намиращият се в недрата нефт. Разбира се, това е само предположение. Тъй като нефтът е доста по-рядък, а катранът – гъст, едно от възможните предположения за него е, че издигайки се бавно нагоре и имайки досег с въздуха, по-леките съставки на нефта се изпаряват, като остава само гъстият, тежък и лепкав катран и още по-гъстият асфалт.

Катраненото езеро La Brea е най-голямото от този вид в света, като дори се явява икономически плюс за държавата Тринидад и Тобаго. Използвайки асфалта, добиван от езерото La Brea, държавата изнася специално произведена антикорозионна боя за изолиране на компоненти, покритие за шевове на плавателни съдове, покритие на долните части на автомобили и много други приложения.

Ролки от сняг

Едва ли сте виждали подобно нещо, създадено от природата, но го има. Снежните ролки са феномен, при който се образуват топки или цилиндри от сняг, подредени в едно направление. За да се получи подобно нещо, обаче снегът трябва да бъде с точно определена консистенция и в хълмиста открита местност, която е подложена на постоянни ветрове. Когато вятърът духа прясно навалелия и лек сняг, той се повдига, събира се и се слепва, като, завъртайки се, полепва още и още от него. По същия начин, по който ние правим снежните човеци, вятърът оформя топки или цилиндри от сняг, отлепени от земята и завъртени по посока на вятъра.

Тъй като, за да се получи подобен феномен, е нужна изключително рядка комбинация от условия, то той е наистина рядък, а да се хване на видео е още по-трудно.

Синя лава

Преди около две години жителите на Индонезия стават свидетели на невероятен феномен. Вулканът Кавах Йен, разположен там, започва поредното си изригване, но за огромна почуда на наблюдателите в околността, лавата, бликаща от кратера, е… синя!

Учените, разбира се, веднага намират обяснение. Синият цвят всъщност не идва от самата лава, а е образувана в резултат на серните газове, струящи от пукнатините около вулкана. Когато силно сгъстените газове се срещнат с въздуха, те се възпламеняват и част от сярата в тях се кондензира и втечнява. Падайки надолу, започва да гори в яркосиньо и затова лавата придобива зловещия си синкав вид.

Въпреки, че се описва доста рядко, стопената сяра е процес, който се среща доста често при активните вулкани. Точката на топене на този химичен елемент е относително ниска и температурата в зоните на вулканичните изригвания често я надхвърля. Така че феноменът „синя лава“ може да се забележи и на други места, стига хората да са достатъчно наблюдателни и, разбира се – да уцелят точното място и правилния момент.

Ледено цунами

Бързото придвижване на кашата от лед и сняг, понякога наричана „ледено цунами“, е нещо, което доста прилича на движението на ледниците, само че пуснато на много бързи обороти. Това явление се случва, когато силните океански течения или ветрове карат леда и частично разтопения сняг да се насъбират на ръба на водния басейн, като след това започват да се изсипват на брега постепенно.

Всъщност ледената маса се придвижва по земната повърхност точно както се движат айсбергите. Тези огромни ледени блокове се движат по водата благодарение на силните океански течения, докато в случая комбинацията със силни и по-топли ветрове могат да позволят на леда да преодолее триенето със земната повърхност и да започне да се движи.

Свидетелите на такива явления описват гледката като придружена от плътен звук на приближаващ се влак, гръмотевична буря или дори звука от милиони счупващи се едновременно стъкла.

Ледените цунамита могат да бъдат и доста опасни. Движението на ледената маса спокойно може да разруши къщите, намиращи се в близост, като с лекота прекършва дърветата в близост до водата. В северните области на Канада дори съществува служба за предупреждаване от такива ледени „нашествия“, които често през зимните месеци алармират живеещите в близост до брега за възможни „ледени наводнения“.

Вълнисти облаци

„Вълнистите“ облаци, или Asperatus Clouds, са относително наскоро класифициран тип облаци, чието име е предложено и прието през 2009 година от научната общественост. Макар и да са фотографирани от около 30 години насам, те са сравнително рядко и уникално явление. Придават на небето вид на морска повърхност, като дори при движението си приличат на постоянно движеща се вода. Въпреки страховития си вид те обикновено не носят някаква заплаха от сериозна буря или ураган.

Тъй като са относително ново явление, учените и до днес не са абсолютно сигурни как точно се образуват и какво ги предизвиква. И в момента се провеждат научни изследвания за установяване на произхода на тези странни облаци, както и метеорологичните условия, нужни за образуването им.

Asperatus clouds най-често се образуват в районите на Великите равнини (прерийните области) на запад от Скалистите планини в САЩ. Това включва части от щатите Колорадо, Канзас, Монтана, Небраска и др.

Тези интересни облаци често са наричани и купесто-вълнисти (Undulatus Asperatus), защото доста приличат на тях, а и вероятно механизмът на образуването им е сходен. Въпреки това през 2009-а е решено тези два типа да бъдат разделени по класификация и това решение за добавяне на нов тип е първото от повече от 50 години насам (когато за последно е правена подобна класификация).

Избухващи езера

Природният феномен на избухващите в огън езера се случва, когато необикновено големи количества от въглероден диоксид или метан са се натрупали във водния масив, след което се изпускат рязко навън и… с помощта на хората или друг източник на огън се възпламеняват.

По време на тези експлозии наблюдателите споделят, че повърхността на езерото буквално ври (като газирана вода) от мехурчетата газ, изпускани от дълбините. Този процес създава опасни облаци от невидими газове, които могат да бъдат фатални за живите организми около тях.

За първи път феноменът е описан през 1984 година, когато едно езеро в Камерун, Африка, буквално изригва (без да се възпламени), създава огромен облак невидими отровни газове и убива 37 души наблизо. Следващият подобен инцидент, през 1986 година, отново до езеро в Камерун, убива цели 1700 човека и се превръща в истински кошмар.

В представеното видео можете да видите големи количества от възпламеняващ се газ метан, изстрелващ се на мощна струя от дупки в замръзнали езера в различни региони по света. Това демонстрира не само колко опасни за хората могат да бъдат тези природни забележителности, но и факта, че езерата също допринасят за отделянето на въглероден диоксид и метан в атмосферата. Или т.нар. „убийци на озоновия слой“.

Въздушните вълни над островите

Изглежда, че океанските острови са забележителни не само заради екзотиката си, но и със способността да създават вълни – само че в небето! В океанската шир пътищата на ветровете не са спирани от природни или човешки прегради (планини, градове и т.н.). Затова ветровете могат да се движат с постоянна скорост, образувайки правилни вълни не само върху водата, но и в небето.

Когато силните въздушни течения над океана обаче срещнат някакво относително ниско препятствие (като ниски островни образувания), въздухът може да се разпръсква и оформя подобно на флуид около релефа на повърхността. Все едно сте си подали главата през покрива на автомобила си – докато сте вътре, формата на въздушните течения около купето е правилна заради обтекаемия корпус. Но подаването на главата ви предизвиква големи промени в завихрянето на въздушните потоци и променя коренно „картината“.

По същия начин пресрещането на силните ветрове над малките острови променя релефа на облаците, които се носят от силния вятър, и може да им придава уникален вид на океански вълни. Точно такова изображение е показано на снимката, направена от спътник на НАСА през 2009 година над известните Сандвичови острови.

Ледени дендрити

Дендритите са кристали, които формират строго повтарящи се рисунъци, шаблони с наподобяващи дървета структури. В минералогията формациите от дендритни кристали е установено, че се образуват, когато богати на манган и желязо води текат около препятствия и пукнатини, обвивайки повърхността на различни типове скали. В химията дендрит се нарича всеки кристал, който се разклонява по време на нарастването си и образува различни ръкави и форми.

Тези фрактални модели придават на обектите изглед на някакви фантастични дървета и клони. А когато същият процес се случи по време на замръзването на водата в ледени кристали, то се получават още по-красиви и романтични гледки. Точно като от „Замръзналото кралство“.

Дендритите, получени от замръзване на вода, са възможни, когато влагата от атмосферата започне да се кондензира бързо и непрекъснато. Резултатът е серия от последователни фрактални повторения, които се повтарят отново и отново, разраствайки се, докато точно определените условия за възникването им се променят. Тогава спират.

Дендритните ледени кристали растат подобно на някакъв сложен жив организъм – ако наблюдавате кристалите, ще видите как те не само нарастват, но и стават все по-сложни в течение на времето.

Морска пяна

Венера била родена от морската пяна, това знаехте ли го? Морската пяна е красиво (или понякога неприятно) явление, получаващо се, когато морската вода съдържа високи концентрации на органични вещества и организми. При силните удари на тази вода в брега водата започва да образува все по-голяма и плътна пяна, която отначало е тънка и само по брега, но усилвайки се от вятъра, може да образува огромни парцали от пяна, подобно на разбъркването на яйчен белтък с пасатор.

Морската пяна може да бъде създадена в такива огромни количества поради няколко причини. Най-честата обаче е заради пик в растежа на водораслите. Когато масивни количества от тези автотрофни организми се концентрира около бреговете, те започват масово да измират, а техните органични остатъци се превръщат във въпросната пяна.

В повечето случаи тази пяна е напълно безопасна. И дори да изглежда понякога страшничко, тя на практика показва, че околната океанска екосистема е в добро състояние – жива и активна.

В редки случаи това явление може да се превърне в пречка за… пътищата и придвижването на автомобили и хора. А в още по-редки може и да е опасно за здравето. Когато е наличен огромен растеж на динофлагелатния микроорганизъм Karenia Brevis, се издава предупреждение. Защото тя съдържа токсини, които могат да дразнят сериозно очите и респираторната система на човека. В тези случаи се наблюдават и големи измирания на морски организми и птици.

Ефектът на Лайденфрост

Повечето хора добре знаят, че водата се изпарява по-лесно, когато е топла. Ако сте капвали някога капчици вода върху стар котлон сте забелязали, че въпреки страхотно нажежената му повърхност, водата стои на сферички върху него и се върти и цвърчи известно време, като дори и е нужно доста повече време да се изпари, отколкото ако не беше образувала топченцата.

Този феномен е причинен от ефекта на Лайденфрост, който дори може да бъде причина за това течностите да се движат нагоре, а не надолу, както сме свикнали да ги виждаме. Този ефект виждате и на видеото, заснето от физици от университета Бат, изучаващи ефекта на манипулиране на водните капки.

Когато течностите влязат в контакт с повърхност, която е много по-нагрята от тяхната точка на кипене, около тях се образува изолиращ слой изпарения, обвиващ цялата капка. Този слой всъщност поддържа течността така, че тя не се докосва директно с нагрятата повърхност. И съответно я предпазва от бързо изкипяване и изпарение.

В добавка на това самата пара (в случая водна) има доста лоша топлопроводимост. Което пък от своя страна значи, че допълнително се намалява количеството топлина, което се провежда от нагрятата повърхност към капката вода.