Ново проучване разкрива, че повишаващите се температури на океанската вода заплашват легендарната топлокръвна голяма бяла акула и тя не е единствената в подобна ситуация. Някои от най-мощните хищници в океана са топлокръвни същества, които изразходват почти четири пъти повече енергия от своите хладнокръвни събратя. Голямата бяла акула е една от тях, наред с ирландската гигантска акула.

Тази рядка група мезотермни риби, която съставлява по-малко от 0.1% от всички видове, запазва метаболитната топлина. Тази способност им позволява да поддържат части от телата си по-топли от околната морска вода, което им дава възможност за по-високи скорости на плуване, миграции на дълги разстояния и подобрени хищнически способности според прессъобщение.

Въпреки това сега те са изправени пред несигурно бъдеще. Ново проучване, публикувано в сп. Science, предполага, че климатичните промени заплашват хомеостазата на тяхната среда. Рекордно високите температури на морето ще изтласкат тези видове до физиологичните им граници, принуждавайки ги да се гмуркат на по-хладни дълбочини.

Учени от Тринити Колидж в Дъблин и Факултета по ветеринарни науки на Университета в Претория разработиха нова техника за определяне кои водни видове са най-застрашени от климатичните промени.

„Резултатите бяха наистина впечатляващи, а последствията – наистина тревожни“, казва Николас Пейн от Тринити Колидж. Най-бързите и най-страховитите хищници в моретата може би най-сетне срещнаха достоен противник.

Според прессъобщението учените от Тринити и Университета на Пенсилвания създадоха нова методология за изчисляване на метаболизма при свободно плуващи риби. Те използваха миниатюрни сензори за измерване на телесната температура и температурата на водата, което им позволи да разберат в реално време колко топлина произвеждат и губят рибите.

След като анализираха тези данни от биологичното проследяване, които включваха фактори като размер на тялото и температура, авторите на проучването откриха, че мезотермните риби използват около 3.8 пъти повече енергия от ектотермните (студенокръвни) риби със сходни размери.

„Повишението на телесната температура с 10 °C повече от удвоява рутинния метаболизъм на рибата“, обяснява д-р Пейн. „На практика това означава, че топлокръвните хищници трябва да консумират значително повече храна, за да поддържат своя начин на живот.“

„Това повишено енергийно търсене е само част от картината. Когато рибите пораснат, телата им генерират топлина по-бързо, отколкото могат да я губят. Това създава несъответствие, обусловено от основната геометрия и физика: по-големите тела задържат топлината по-ефективно, а при мезотермните видове високите метаболитни скорости усилват този ефект.“

Ако превишат теоретичния „праг на топлинния баланс“, те могат да прегреят, което би попречило на способността им да отделят топлина, за да поддържат стабилност, без да променят поведението или физиологията си. Например акула с тегло 1 тон може да започне да изпитва затруднения във води с температура над 17 °C.

„Над такива прагове рибите трябва да забавят скоростта си, да променят кръвообращението си или да се гмурнат в по-хладни дълбини, за да избегнат опасно затопляне, но това има своята цена. Може да им е по-трудно да намерят храна или да я уловят, особено ако основното им оръжие е скоростта и силата“, подчерта професор Андрю Джаксън от Факултета по природни науки на Тринити.

Отдавна известни със своята свирепост и скорост, тези могъщи хищници може да платят висока цена според това проучване.

„Особено тревожно е, че тези животни вече разполагат с ограничени енергийни ресурси, а климатичните промени още повече стесняват възможностите им. Разбирането на тези ограничения е от съществено значение, ако искаме да предвидим как ще се променят морските екосистеми през следващите десетилетия“, завършват учените.

Снимка: Unsplash

Виж още: Blue Origin на Джеф Безос се препъна в последния си опит от своите космически амбиции