Вероятността от колапс на критично важната атлантическа циркулация изглежда значително по-висока, отколкото се смяташе досега, след като ново проучване установи, че климатичните модели, предсказващи най-значително забавяне, са най-реалистични. Учените определиха новото откритие като „много тревожно“, тъй като колапсът би имал катастрофални последствия за Европа, Африка и Северна и Южна Америка.

Атлантическата меридионална циркулация (Amoc) е основна част от глобалната климатична система и вече беше известно, че е в най-слабото си състояние от 1600 години насам в резултат на климатичната криза. Учените забелязаха предупредителни знаци за преломен момент през 2021 г. и знаят, че Amoc е претърпявала колапс в миналото на Земята.

Климатолозите използват десетки различни компютърни модели, за да оценят бъдещия климат. При сложната система Amoc обаче те дават широко вариращи резултати – от такива, които не показват по-нататъшно забавяне до 2100 г., до такива, които предполагат огромно забавяне от около 65%, дори когато емисиите на въглероден диоксид от изгарянето на изкопаеми горива постепенно се намалят до нулеви нетни емисии.

Изследването съчетава реални океански наблюдения с моделите, за да определи най-надеждните, което значително намали разпределението на несигурността. Те установиха очаквано забавяне от 42% до 58% през 2100 г.: ниво, което почти със сигурност ще доведе до колапс.

Аmoc е основна част от глобалната климатична система и пренася затоплените от слънцето тропически води към Европа и Арктика, където те се охлаждат и потъват, образувайки дълбоко обратно течение. Евентуалният колапс на системата би преместил тропическия валежен пояс, от който зависят милиони хора за отглеждането на храната си, би потопил Западна Европа в екстремно студени зими и летни суши и би допринесъл за повишаване с 50–100 см на вече нарастващото ниво на морето в Атлантическия океан.

Валентин Портман от Inria Centre de recherche Bordeaux Sud-Ouest във Франция, който ръководи новото проучване, заявява: „Установихме, че Аmoc ще отслабне повече от очакваното в сравнение със средната стойност на всички климатични модели. Това означава, че системата е по-близо до точката на прелом.“

На свой ред, Щефан Рамсторф от Института за изследване на климатичните въздействия в Потсдам, Германия, добавя: „Това е важен и много тревожен резултат. Той показва, че песимистичните модели, които предвиждат силно отслабване на Аmoc до 2100 г., за съжаление са реалистични, тъй като съответстват по-добре на данните от наблюденията.“

Аmoc се забавя, защото температурите на въздуха в Арктика се повишават бързо вследствие на глобалното затопляне. Това означава, че океанът там се охлажда по-бавно. По-топлата вода е с по-малка плътност и затова потъва в дълбините по-бавно. Това забавяне позволява натрупването на повече валежи в солените повърхностни води, което също намалява плътността им, забавя още повече потъването и създава обратна връзка в Аmoc.

Системата Аmoc е изключително сложна и подлежи на случайни природни колебания, което прави точните прогнози невъзможни. Въпреки това, учените очакват значително отслабване и само това би могло да има сериозни последствия в следващите десетилетия.

Новото проучване изследва четири различни начина за използване на наблюдения от реалния свят за оценка на моделите. Явлението е трудно за моделиране, тъй като се определя от фини разлики в плътността на водата, причинени от промени в солеността по целия Атлантически океан. Намаляването на несигурността в новия анализ се дължи на идентифицирането на моделите, които по-добре отразяват повърхностната соленост в южната част на Атлантическия океан – факт, за чиято важност учените вече знаеха.

Снимка: Unsplash

Виж още: 1 млн. долара на ден са 1 млн. причини GTA Online да бъде кокошката със златните яйца на гейм индустрията