За първи път в историята невролозите заснеха мозъчната активност на умиращ човек в последните му мигове. Събитието показа последен изблик на координирани невронни колебания, които биха могли да обяснят феномени като „спомени от живота“ и преживявания, близки до смъртта.

Според статия във Frontiers in Aging Neuroscience за събитието, това е първото емпирично доказателство, че мозъкът остава активен и организиран дори след сърдечен арест. Екип от изследователи, воден от д-р Аджмал Земмар от Университета в Луисвил, записва 900 секунди данни от електроенцефалограма (ЕЕГ) на 87-годишен пациент, който е претърпял фатален сърдечен удар по време на мониторинг на епилепсия. Ето какво разкрива записът.

Анализът на данните от ЕЕГ показа забележителна тенденция. Непосредствено преди и след спирането на сърцето на пациента бе отбелязано повишение на високочестотните мозъчни вълни, свързани с възстановяването на паметта, възприятието и съзнателното съзнание.

Тези изблици на мозъчни вълни, наричани още гама осцилации, бяха последвани от активност в честотните ленти делта, тета, алфа и бета. Учените смятат, че това може да означава, че дори и след спирането на кръвообращението се осъществява синхронизирана комуникация между различните области на мозъка.

Тези модели обикновено се появяват, когато мозъкът кодира или възстановява информация, което повдига възможността, че той краткотрайно преиграва събития от живота, докато запасите от кислород и глюкоза намаляват. „Чрез генериране на осцилации, свързани с възстановяването на паметта, мозъкът може да преиграва за последен път важни събития от живота“, обяснява Земмар.

Въпреки че това е единичен случай на пациент с предишна мозъчна травма, той все пак поставя под въпрос някои отдавнашни предположения за това кога съзнанието наистина спира да функционира. Ако мозъкът може да поддържа координирана дейност след сърдечен арест, тогава това, което е известно като момент на смъртта, може би трябва да бъде преоценено. Протоколите за донорство на органи също трябва да бъдат преразгледани.

Резултатите от изследването сочат, че има невробиологична причина за преживяванията, близки до смъртта, при които хората имат ярки спомени и повишена съзнателност след клинична смърт.

Въпреки че са необходими повече данни, за да се направят конкретни заключения, това изследване дава повече информация за електрическата активност на умиращия мозък. То отваря нови възможности за изучаване на човешкото съзнание и прехода между живота и смъртта.

Снимка: Pexels

Виж още: Този робот готви 120 ястия на час без човешка помощ, замествайки цял ресторант