Когато гледаме към нощното небе, изглежда, че тъмнината изпълва пространството между звездите. Но какво ще стане, ако в тази тъмнина се крият някои от най-мощните обекти в близките галактики – не защото са далечни или бледи, а защото излъчват светлина, която едва можем да засечем?

Астрономите вече са открили 84 такива обекта.

Тези загадъчни обекти са останали незабелязани в данните от наблюденията на рентгеновата обсерватория „Чандра“ на НАСА.

Някои от тях може да отделят стотици хиляди до милиони пъти повече енергия от Слънцето, но въпреки това никой не ги е разпознал като отделна група. Това е като да откриеш 84 мощни лампи в гъста мъгла, като забележиш единствено най-слабото сияние, пробиващо си път през нея.

Ново проучване вече извади наяве тази скрита популация.

„Най-много ни изненада фактът, че въпреки трудностите при засичането им, те могат да бъдат изключително ярки“, споделя астрономът от Университета на Алабама Мустафа Мухибула.

Изследователите ги нарекоха „хипермеки рентгенови източници“. Тук терминът „меки“ просто означава, че рентгеновото им лъчение пренася сравнително малко енергия.

По-голямата част от излъчването им вероятно е под формата на екстремно ултравиолетова светлина (EUV) – диапазон, разположен между ултравиолетовата светлина и рентгеновите лъчи.

Междузвездният газ поглъща EUV лъчението и не му позволява да достигне до нашите телескопи. „Чандра“ засича единствено малката част от нискоенергийното рентгеново лъчение, която успява да премине.

„Това, което „Чандра“ вижда, е само слабата, нискоенергийна рентгенова „опашка“ на това излъчване“, казва Мухибула.

Екипът откри между 7 и 21 такива източника във всяка от шест галактики, включително Андромеда и M101. Но как да сме сигурни, че тези слаби светлинни точки не са просто грешки в детектора на телескопа?

Първият признак беше повторяемостта: много от тях се появяваха на едни и същи места при наблюдения, извършени по различно време. Случайната грешка не би се проявявала многократно на едно и също място. Някои от източниците бяха засечени и от друг телескоп – XMM-Newton.

Местоположението им даде втора следа.

В галактиката M101 много от тях се намират по протежение на спиралните ръкави. Други се наблюдават сред по-стари звезди в елиптични галактики. Очаква се по-малко от 3 процента от тях да бъдат обекти, които не са свързани с този клас.

А 84 може да са само началото.

Телескопът „Чандра“ улавя малко светлина при тези енергийни нива, а наслояванията по детекторите му допълнително са намалили тази способност. Възможно е екипът да е открил само най-ярките представители на много по-голяма популация.

Следващата загадка е какви всъщност са тези обекти.

Има няколко хипотези. Някои от тях може да съдържат бели джуджета – малки, плътни ядра, оставащи след смъртта на звезди като Слънцето. Други може наскоро да са избухнали като нови. Трети пък може да съдържат неутронни звезди или черни дупки, поглъщащи материя.

Терминът „хипермеки“ (hypersoft) може да не описва един-единствен вид обект. Той описва необичайната светлина, достигаща до телескопа, която може да се генерира от различни космически системи. Изясняването на тяхната природа би могло да разгадае още една космическа мистерия. Когато звезда като Слънцето умре, тя може да остави след себе си бяло джудже – ядро ​​с размерите на Земята, съдържащо огромно количество материя.

Ако белият джудже има звезда спътник, той може да извлича газ от нея. Този отнет газ се натрупва върху бялото джудже, като го прави по-горещ и по-масивен. В някои случаи бялото джудже в крайна сметка се разрушава при гигантска експлозия, наречена свръхнова от тип Ia.

Тези експлозии помагат на астрономите да измерват космическите разстояния. Съществува обаче странна празнина в картината: наблюдават се множество експлозии, но не и достатъчно бели джуджета, които се подготвят за такава.

Това е като да пристигнете на мястото на пожар и да видите останките, без да знаете какво е горяло преди това.

Сред въпросните 84 източника може да се крият някои от тези липсващи звезди. Ако определени свръхмеки източници всъщност са бели джуджета, които тихо натрупват газ, астрономите може да са ги засекли по време на дългия подготвителен етап преди експлозията. Те са останали незабелязани, тъй като по-голямата част от енергията им е била скрита в диапазона на екстремния ултравиолетов спектър (EUV).

„Ако дори малка част от тази голяма – и вероятно много по-многобройна, но скрита – популация от свръхмеки източници се състои от бели джуджета, които натрупват материя и поддържат ядрен синтез, те биха могли да помогнат за запълването на част от липсващото звено в наблюденията“, казва Мухибула.

Това не означава, че всички 84 ще експлодират. Групата може да включва и неутронни звезди, черни дупки и бели джуджета, които никога не се превръщат в свръхнови. Но идентифицирането дори на няколко бъдещи свръхнови от тип Ia би дало на астрономите рядък поглед върху това, което се случва преди експлозията.

Източниците могат също да повлияят на обкръжението си. Тяхната мощна EUV светлина може да промени газа вътре в галактиките, което означава, че скрита популация може тихо да оформя космическия си регион. За да ги разкрият, астрономите се нуждаят от по-добри измервания на температурата. Наблюдението на източниците в ултравиолетова и рентгенова светлина почти едновременно би могло да разкрие кой заподозрян се крие зад всяко сияние.

Засега тези 84 обекта показват, че дори мощните телескопи имат „слепи петна“ – и че цели популации може да сияят точно отвъд пределите на нашето полезрение.

Снимка: Unsplash/University of Alabama

Виж още: Office 2024 Pro Plus от 16,66 евро: Само един от многобройните начини за ъпгрейд с Godeal24