Генеративният изкуствен интелект е навлязъл в почти всеки аспект от ежедневието ни, независимо дали ни харесва, или не.

Почти невъзможно е да го избегнем в социалните мрежи, а дори се появява и в менютата на местните заведения за хранене. Някои изследователи предполагат, че вече адаптираме поведението си така, че да отговаря на изискванията на технологиите с изкуствен интелект.

Широкото разпространение на ИИ показва поразителни прилики с начина, по който се разпространяват вирусите – теза, застъпена от международен екип от изследователи в нова научна статия, която все още предстои да премине през процес на партньорска проверка. Авторите си поставят за цел да представят нова теоретична рамка относно това как все повече се пристрастяваме към инструменти като ChatGPT на OpenAI и Claude на Anthropic, както и как това променя начина, по който колективно възприемаме света около нас.

„Тук въвеждаме идеята за големите езикови модели като когнитивни вируси“, пишат те. „Технологии, предавани по културен път, чието разпространение се стимулира от тяхната полезност, но които същевременно могат да засилят зависимостта чрез процеса на „когнитивно разтоварване“ (прехвърляне на мисловни задачи към външен източник).“

Изследователи вече предупредиха, че изкуственият интелект активно уврежда когнитивните ни способности. По-специално учениците и студентите избират да използват инструменти с ИИ в учебния процес, което им позволява да прехвърлят голяма част от критичното си мислене върху тях.

„В по-общ план хората винаги са изнасяли части от когнитивните си процеси към езика, писмеността, институциите и технологиите“, пишат изследователите. „Това изнасяне е било двигател на бързите и ускорени промени, породени от културата. ИИ представлява нова стъпка в този процес, при която външният когнитивен апарат става все по-активен и започва да действа като самостоятелен субект.“

Този преход към използване на големи езикови модели има и елемент на „заразяване“, тъй като разпространението му се случва, защото „хората се учат от други хора“.

Според изследователите това е опасна тенденция, тъй като „загубата на автономия започва да се самоподсилва, а обществото може бързо да се насочи към състояние на много по-силно прехвърляне на когнитивни задачи към външни източници и на по-ниска когнитивна компетентност“.

Накратко, широкото използване на големи езикови модели може да ни направи много по-глупави, отколкото сме били преди – да не говорим, че то води до сложни психологически и социологически промени, които тепърва започваме да осмисляме.

Същевременно съществуват начини да се предпазим от заразяване чрез процес, който изследователите наричат ​​„когнитивна имунизация“.

„На ниво популация имунизацията не означава предотвратяване на контакта с изкуствения интелект“, се посочва в статията. „Тя означава съхраняване на практиките и институциите, които поддържат човешкото мислене активно: решаване на проблеми без външна помощ, проверка на информацията, критичен диалог, периоди на съзнателно откъсване, поддържане на умения, независими от изкуствения интелект, както и такива образователни подходи, при които моделът подпомага когнитивната задача, вместо да я изпълнява изцяло.“

Снимка: Unsplash

Виж още: Тази компания иска през 2029 г. да изпрати мисия до звездата Алфа Кентавър, която никой на Земята няма да доживее да види