Изследователите отдавна подозират, че Луната се е образувала, след като протопланета с размерите на Марс, наречена Тея, се е блъснала в първичната Земя преди около 4.5 милиарда години.

Това буквално разтърсващо Земята събитие е откъснало огромни количества отломки, които в крайна сметка са формирали самотния спътник на нашата планета.

Или поне така гласи теорията; естествено, не всички изследователи са съгласни с нея. Сега обаче екип от учени от Китайската академия на науките твърди, че е открил нови доказателства в подкрепа на теорията, че по-големи парчета от Тея, отколкото се смяташе досега, може да са се забили дълбоко в Земята - може би оставяйки реални физически доказателства за древната катастрофа.

Екипът е анализирал две масивни петна от материя, известни като големи провинции с ниска скорост (LLVP), които са погребани дълбоко под африканския континент и Тихия океан. Както е описано в нова статия, публикувана в списание Nature, те са провели сложни симулации на флуидна динамика, за да разберат възможния произход на тези петна.

Симулирайки масивен обект, подобен на Тея, който се разбива в Земята, екипът установява, че горната половина на земната мантия би се разтопила в процеса, което би позволило на около десет процента от обекта да си проправи път дълбоко в Земята, близо до нейното ядро.

След това тези петна ще бъдат разбъркани и ще нараснат поради конвекционни течения, образувайки двата LLVP.

Предишни симулации стигнаха до заключението, че само следи от Тея отдавна са се разтопили в Земята. Новото изследване обаче показва, че много по-голяма част от протопланетата с размерите на Марс се е оказала в капана на нашата планета - около десет процента, което представлява приблизително два до три процента от общата маса на Земята.

За щастие това означава също, че можем да разполагаме със сравнително лесен начин да проверим тази нова теория.

"В повечето симулации на удари, формиращи Луната, повечето лунни материали идват от импактора, така че очакваме бъдещите мисии да получат лунни мантийни скали и да ги сравнят с мантийните петна, за да видят дали имат същите химически характеристики", казва за ScienceAlert водещият автор Циан Юан, геофизик в Калтех.

"Ако лунната мантийна скала и свързаните с LLVP базалти имат едни и същи химически сигнатури, и двете би трябвало да произхождат от Тея", казва Юан пред The Guardian.

Остават много въпроси и не всички колеги на изследователите са напълно съгласни със заключението, че двата LLVP са предимно остатъци от сблъсък преди 4.5 милиарда години.

Планетарният учен Робин Кануп от Югозападния изследователски институт в Боулдър, Колорадо, който не е участвал в изследването, в интервю за National Geographic нарича откритията на учените "вълнуващи и провокативни".

Въпреки това Кануп също така посочи, че остава загадка как предполагаемите парчета Тея са избегнали "смесването и хомогенизирането в земната мантия през следващите четири и половина милиарда години".

"Не смятам, че материалът на импактора би бил напълно смесен, но количеството на смесването, което е настъпило, е подценено в това изследване", казва пред NatGeo геодинамикът Максим Балмър от Университетския колеж в Лондон, който също не е участвал.

Конкурентните теории посочват, че магмата, завихрена в долния слой на земната мантия, е имала достатъчно време сама да се формира в капки с различна плътност.

В края на краищата е трудно да се надникне толкова назад в праисторията на нашата планета. Сондажите до центъра на нашата планета просто не са осъществими, а дали това, което в крайна сметка ще открием на повърхността на Луната, ще подкрепи интригуващата теория на Юан и колегите му, предстои да разберем.

Снимка: Unsplash

Виж още: Експерти вече се затрудняват да преценят кое съдържание е изкуствено и кое - не