Преди около сто години учените забелязаха нещо странно в теорията на Алберт Айнщайн за общата относителност. Когато той я публикува през 1915 г., теорията бързо беше приета по целия свят, но Айнщайн смяташе, че Вселената е статична, което означаваше, че тя остава с еднакви размери и форма завинаги.

Астрономите скоро откриха доказателства, които не се вписваха в тази теория. Наблюдавайки далечни галактики, те забелязаха признаци, че Вселената се разширява. Колкото по-далече беше една галактика, толкова по-бързо изглеждаше, че се отдалечава. Това откритие показа, че уравненията на Айнщайн могат да опишат и една Вселена, която се променя, а не е фиксирана. Физиците създадоха нови модели, базирани на неговата теория, и тези модели подкрепиха идеята за разширяваща се Вселена.

Както обясни професор Роб Койн от Университета на Род Айлънд: „Знам, че да проумеете идеята за постоянно разширяваща се вселена може да ви се стори обезкуражаващо – и част от предизвикателството е да преодолеете естествената си интуиция за това как функционират нещата.“

И така, какво означава „разширяване“ в този случай? На Земята това обикновено означава, че нещо става по-голямо. При вселената това означава, че всичко се отдалечава едно от друго. Галактиките изглеждат така, сякаш се отдалечават от нас, но всъщност се отдалечават и една от друга. Не става въпрос за това, че галактиките летят през космоса като фойерверки. Вместо това пространството между тях се разтяга.

Често това се илюстрира с балон. Представете си, че рисувате точки по повърхността му. Когато надувате балона, точките се отдалечават една от друга. Те не се движат сами по себе си; самата повърхност се разширява. В тази аналогия точките са галактиките, а повърхността на балона е Вселената.

Но примерът с балона има своите ограничения. Балонът има както повърхност, така и вътрешност. Вселената прилича повече само на повърхността. Това означава, че да попитате „Къде е центърът на вселената?“ е като да попитате „Къде е центърът на повърхността на балона?“ Няма такъв. Можете да пътувате във всяка посока и никога да не стигнете до център.

Част от трудността идва от начина, по който вселената се описва в математиката. Повърхността на балона има две измерения, докато вътрешността му има три. Вселената има четири измерения: три пространствени и едно времево. Пространството и времето са преплетени в това, което физиците наричат „пространство-време“. Това кара вселената да се държи по начини, които не съответстват на ежедневната ни интуиция.

Както каза професорът: „Трудно е да си представим нещо толкова голямо като вселената да няма никакъв център, но физиката казва, че това е реалността.“

Дори и днес учените все още се опитват да разберат какво стои в основата на това разширяване. Мнозина сочат към тъмната енергия, но нейната същност остава неясна.

Въпросът за центъра на Вселената показва как нашите естествени инстинкти могат да ни заблудят. Отговорът, до който са стигнали учените — всичко се разширява навсякъде, едновременно — ни дава представа колко необичаен всъщност е космосът.

Снимка: Unsplash

Виж още: Този робот монах участва в будистка церемония и дори положи клетва в традиционен корейски храм