Пациентът се потапя в ледена вана като анестезия за предстоящата операция. Когато се постигне достатъчна степен на изтръпване, студентът от Университета на Куинсланд Лахлан Фицджералд започва процедурата, като внимателно прикрепва малка платка към гърба му, за да създаде отчасти жив, отчасти машинен биохибриден робот.

Пациентът всъщност е бръмбар, а подобното на раница устройство изпраща електрически импулси към антените му, което позволява на Фицджералд да контролира движенията му, като същевременно използва естествената му ловкост.

„Само когато той напусне желания път, по който искаме да се движи, се намесваме и му казваме действително да върви по този път вместо по пътя, по който всъщност се е движил“, казва Фицджералд, който изучава математика и инженерство.

Той се надява да създаде армия от насекоми машини за търсене и спасяване на оцелели при бедствия. „Виждаме бъдеще, в което след градско бедствие като земетресение или бомбардировка, когато хората не могат да получат безопасен достъп до мястото на бедствието, ще можем да изпратим група бръмбари киборги, които да се ориентират в зоната на бедствието бързо и ефективно“, казва той.

Лабораторията по биороботика, в която работи Фицджералд, поставя контролни раници на гигантски хлебарки - вид, който произхожда от Австралия и може да достигне дължина до осем сантиметра, и на тъмни бръмбари. Видовете от семейство тъмносини бръмбари могат да бъдат открити в различни среди - от тропически савани до сухи пустини по целия свят.

Това, че трябва да се справя с буболечките, не притеснява Фицджералд: „Не, те определено не ме отвращават“, категоричен е той.

Според Фицджералд насекомите киборги имат предимство пред традиционните роботи. „Насекомите са толкова адаптивни в сравнение с изкуствените роботизирани системи, които трябва да извършват толкова много изчисления, за да могат да се справят с всички тези различни сценарии, които могат да им бъдат подхвърлени в реалния свят“, обяснява той.

Фицджералд казва, че бръмбарите киборги и хлебарките може да са в състояние да помагат при бедствия и операции тип „търсене и спасяване“, като намират и съобщават за местоположението на оцелели и им доставят животоспасяващи лекарства, преди човешките спасители да стигнат до тях.

Но първо австралийските изследователи трябва да овладеят способността да направляват движенията на насекомите, което може да отнеме известно време. Фицджералд казва, че макар сега работата да изглежда футуристична, след няколко десетилетия насекомите киборги ще могат да спасяват човешки животи.

Той не е единственият учен, който създава роботи от живи организми. Учени от Калифорнийския технологичен институт например имплантират електронни пейсмейкъри в медузи, за да контролират скоростта им на плуване. Те се надяват, че бионичните медузи могат да помогнат за събирането на данни за океана далеч под повърхността.

През септември 2024 г. изследователи от университета „Корнел“ показаха роботи, управлявани от гъба кралска стрида. Роботите, които усещат и реагират на околната среда, като използват електрическите сигнали, подавани от гъбата, и нейната чувствителност към светлината биха могли да се използват например за засичане на химическия състав на почвата в близост до посевите, за да се реши кога да се добави повече тор.

Възходът на биохибридните роботи предизвика дебат относно етиката на работата и някои изследователи се застъпиха за по-добро регулиране и надзор. Учени от Калифорнийския технологичен институт заявиха пред CNN, че са работили с биоетици, за да гарантират, че интервенциите им няма да предизвикат някакъв вид стресова реакция у медузите, с които работят.

Снимка: Unsplash

Виж още: С новия си SUV YU7 Xiaomi се прицелва в Tesla Model Y