Откакто съществуват ракетите, движението в Космоса е свързано с един суров компромис: за да се придвижиш напред, трябва да изхвърлиш маса назад, а това налага пренасянето на огромни количества гориво. Чарлз Бюлър твърди, че този компромис може да не е неизбежен.

Дългогодишният водещ инженер на НАСА, който сега е съосновател и ръководител в компанията Exodus Propulsion Technologies, заявява, че екипът му е създал задвижваща система, генерираща тяга без изхвърляне на работно тяло (гориво). Вместо да разчита на горене или йонни потоци, устройството използва електрически полета. Според Бюлър при многократни изпитания във вакуумна камера системата е генерирала достатъчно сила нагоре, за да неутрализира земната гравитация, действаща върху самия тестов апарат.

„Най-важното послание към обществеността е, че беше направено значимо откритие“, твърди Бюлър.

Това е изключително смело твърдение, направено в област с дълга история на гръмки изявления, които не са издържали на задълбочена проверка. Въпреки това Бюлър не е типичен представител на маргиналните среди. Той е посветил десетилетия на работа по програми на НАСА – включително за совалки, космическия телескоп „Хъбъл“ и Международната космическа станция – и е бил експерт в областта на електростатиката.

Докато работи в НАСА, Чарлз Бюлър помага за създаването на Лабораторията по електростатика и физика на повърхността към Космическия център „Кенеди“ във Флорида – изключително важно звено, чиято дейност на практика гарантира, че ракетите няма да експлодират. Чрез Exodus Бюлър твърди, че екипът му е открил ефект, задвижван от електрически полета – „нова сила“, както самият той я описва пред изданието The Debrief, – която може да генерира достатъчно тяга, за да преодолее гравитацията. (Важно е да се уточни, че това твърдение идва от Exodus. Публично достъпните материали на НАСА и специализираната литература по електростатика потвърждават опита на Бюлер в тази област в Космическия център „Кенеди“, но самата разработка на двигателя е частна инициатива, независима от НАСА.)

Идеите за алтернативни методи на задвижване не са нови. Системи като EmDrive и Quantum Drive на компанията IVO Ltd. предизвикаха интерес с обещания за генериране на тяга без гориво, но нито една от тях не получи широко признание като работеща технология.

Това обяснява защо много физици и инженери се въздържат от окончателни заключения, докато Exodus не демонстрира ефекта в орбита – среда, в която въздушните течения, вибрациите, термичните деформации и други смущаващи фактори, характерни за наземните условия, е по-малко вероятно да изкривят резултатите.

Бюлер твърди, че екипът му е посветил години наред на това да изключи влиянието на подобни фактори. Компанията е изградила собствена вакуумна камера и в момента разработва по-голяма версия, в която може да се влиза. По думите на Бюлър екипът е провел около 2000 експеримента с различни конфигурации, използвайки махала, везни, въртящи се механизми, силови платформи, обръщане на поляритета, клетки на Фарадей, херметически затворени системи и изпитания при ниско налягане.

„Най-важното послание към обществеността е, че беше направено значимо откритие“, заявява Бюлър пред The ​​Debrief. „Това откритие на нова сила е от фундаментално значение, тъй като само електрически полета могат да генерират устойчива сила върху даден обект и да позволят преместването на центъра на масите му, без да се изхвърля маса.“

Бюлър подчертава, че тази разработка не е свързана с НАСА. Голяма част от обществената дискусия се води в рамките на конференцията APEC (Alternative Propulsion Energy Conference) – общност, обединена около идеи за авангардни двигателни системи, вариращи от сериозни инженерни въпроси до твърдения, които все още се нуждаят от много по-задълбочена проверка.

В интервю с Тим Вентура – съоснователя на APEC, Бюлър обясни как опитът му в областта на електростатиката е довел до това откритие. Той споделя, че екипът му – съставен от специалисти от НАСА, Blue Origin и Военновъздушните сили – е изследвал двигатели, неизискващи работно тяло (гориво), в продължение на десетилетия, преди да се насочи към електростатиката. Години наред техните устройства са генерирали пренебрежимо малка тяга, но тя се е увеличавала с всяка следваща итерация. Процесът достига кулминацията си през 2023 г., когато задвижваща система, използваща тази „нова сила“, генерира достатъчно тяга, за да преодолее земната гравитация.

В програмите за събитията на APEC през януари, март и май 2026 г. се описват продължаващи „изпитания и усъвършенстване“, извършвани от съоснователя на Exodus Андрю Ауригема. В интервю от март 2026 г. Бюлър заяви, че е провел близо 2000 експеримента във вакуумна камера и акцентира върху ефекти като тягата, която според твърденията му се е запазвала дори след изключване на захранването.

Exodus също така премина към етап на по-открита комуникация с инвеститорите. В официалната програма на събитието Deep Tech Week NYC 2026 беше обявена среща за запознаване с екипа на Exodus Propulsion Technologies (Exodus Propulsion Technologies – Meet and Greet), насрочена за 4 април, на която физици и инвеститори бяха поканени да обсъдят технологията и да се срещнат с Бюлър в качеството му на главен изпълнителен директор и основател.

Към май 2026 г. все още няма публикувани данни за независимо възпроизвеждане на експеримента, извършено с апаратура, инструменти и оценка на несигурността на външна лаборатория.

„По същество открихме, че системите, при които е налице асиметрия в електростатичното налягане или в някакъв вид електростатично поле с дивергенция, могат да генерират ненулева силова компонента, действаща върху центъра на масите на системата“, продължава Бюлър пред The ​​Debrief. „Това на практика означава, че съществуват фундаментални физични принципи, позволяващи упражняването на сила върху даден обект, стига да са изпълнени тези две условия.“

Снимка: Unsplash/Exodus Technologies

Виж още: След тест на популярни марки: вашият смарт часовник вероятно лъже за това колко калории сте изгорили