Паяците може би сънуват – поне това предполагат наблюдения на учени, които установяват при паяци движения на ретината, потрепвания на крайниците и характерни промени в положението на краката по време на нощната им почивка. Тези прояви напомнят на REM съня при хората и други животни – фаза, която е тясно свързана със сънуването. Засега обаче изследователите не могат да докажат, че паяците действително сънуват.
През 2022 г. международен екип от учени наблюдава нощното поведение на скачащи паяци от вида Evarcha arcuata. Изследването, публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), представя доказателства за състояние, наподобяващо REM съня – явление, което дотогава е било изследвано предимно при гръбначни животни.
Интересът на изследователите се засилва, след като забелязват, че паяците висят на копринени нишки през нощта и периодично извършват движения, напомнящи неволевите потрепвания на спящи кучета и котки.
За да разберат какво се случва, учените използват инфрачервени камери и записват поведението на животните в тъмното. Особено ценни се оказват младите паячета, чиито външни обвивки са временно полупрозрачни. Това позволява на изследователите да наблюдават движенията на ретините им – светлочувствителните структури в очите.
Какво издава състоянието, наподобяващо сънуване?
Наблюденията разкриват няколко характерни прояви, които се повтарят през нощта:
Движения на ретината. Вътрешните структури на очите се придвижват ритмично, сякаш животното следи нещо, въпреки че почива.
Неволни потрепвания. Крайниците и органите, с които паякът произвежда коприна, извършват кратки движения.
Свиване на краката. Крайниците се прибират към тялото по начин, който напомня мускулните промени, наблюдавани при REM съня на други животни.
Повтарящи се периоди на активност. Движенията се появяват на интервали и имат сравнително закономерен характер, вместо да представляват случайни реакции при събуждане.
Това съчетание е особено интересно, защото скачащите паяци не разполагат с очи, устроени точно като човешките. Те могат да пренасочват погледа си чрез движение на тръбовидни структури, съдържащи ретината. При новоизлюпените екземпляри тези движения могат да бъдат наблюдавани непосредствено през полупрозрачната обвивка.
Основният проблем е, че наблюдаемото поведение не е достатъчно, за да докаже субективно преживяване. При хората учените могат да попитат участниците какво са сънували след събуждане. При паяците подобен метод е невъзможен. Освен това все още трябва да се установи по-категорично дали наблюдаваното състояние представлява действителен сън и дали приликите с REM съня при гръбначните отразяват сходни процеси в нервната система. Изследователите продължават да търсят начини да изучават мозъчната активност на паяците и да определят какво се случва по време на тези периоди на покой.
Какво може да сънуват паяците?
Това е най-интригуващият въпрос – и засега остава без категоричен отговор.
Скачащите паяци разчитат силно на зрението си. Те използват визуална информация, за да откриват плячка, да оценяват разстоянията и да се ориентират в заобикалящата ги среда. Ето защо учените допускат, че ако тези животни действително сънуват, преживяванията им може да са свързани с визуалната информация, която са получили през деня.
Възможно е сънят да подпомага обработването на информацията или затвърждаването на спомени. Подобни функции се изследват и при други животни, но все още няма доказателства, че същото се случва при паяците.
Не е изключено и сънят при различните видове да се проявява по различен начин. Паяците, които изграждат мрежи и усещат вибрациите по тях, разчитат на сетивна информация, различна от тази, която използват ловуващите скачащи паяци. Дали това води до различни състояния на сън, предстои да бъде проучено.
Снимка: Unsplash