Американската компания Cowboy Space представи проекта си за нова ракета носител, наречена Big Iron, която трябва да изведе в орбита мащабна мрежа от 20 000 центъра за изчисления с изкуствен интелект. Необичайната концепция предвижда горната степен на ракетата да не бъде изхвърляна след полета, а да се превръща в самостоятелен орбитален център за обработка на данни.

Компанията планира първото изстрелване да се състои през декември 2028 г., макар че този срок все още е цел, а не гарантирана дата. Проектът беше представен на събитие под името Big Sky Rising на 26 октомври в Калифорния.

Според представения проект Big Iron ще бъде двустепенна ракета от неръждаема стомана с височина около 86 метра и диаметър приблизително 4.7 метра. Първата степен ще бъде предназначена за многократна употреба, а втората ще остане в Космоса и ще се превърне в част от бъдещата изчислителна инфраструктура на компанията.

Основните характеристики на системата са:

Задвижване: девет двигателя Clydesdale на първата степен и един на втората.

Гориво: течен метан и течен кислород – комбинация, известна като метанолокс (methalox).

Маса на орбиталния модул: приблизително 15 тона.

Изчислителна мощност: около 1 мегават на модул.

Слънчеви панели: след разгръщането им орбиталната система ще достига приблизително 132 метра дължина.

Планиран първи полет: декември 2028 г.

Визията на компанията предвижда първата степен да се връща за кацане върху морска платформа, подобно на използвания от SpaceX подход при ракетите Falcon 9. Така един и същ ускорител би могъл да бъде използван повторно, което потенциално ще намали разходите за изстрелване. Основната особеност на Big Iron е необичайната конструкция на нейната двустепенна система. След извеждането на полезния товар в орбита първата степен ще се връща за повторно използване, докато горната степен ще остава в Космоса и ще функционира като самостоятелен сателитен център за изчисления.

Това е принципно нов подход към ракетостроенето в съвременната епоха. Идеята е да се избегне необходимостта отделен спътник да бъде изстрелван с всяка ракета, като вместо това самата горна степен се превръща в част от бъдещата орбитална инфраструктура.

Този подход може да намали броя на компонентите, които трябва да бъдат транспортирани до орбита, и да позволи по-ефективно използване на масата на ракетата. Конструкцията е проектирана така, че някои от нейните елементи да изпълняват различни функции преди и след достигането на Космоса.

Освен за собствената си орбитална мрежа Cowboy Space възнамерява да използва ракетата и за изстрелване на товари на външни клиенти. Услугата ще носи името Big Iron Express. Kомпанията иска да привлече организации, чиито товари се нуждаят от значителна електрическа мощност в орбита. Това може да включва не само изчислителни системи, но и други специализирани космически платформи. Така Cowboy Space се стреми да заеме две позиции на пазара едновременно – като оператор на орбитална изчислителна инфраструктура и като доставчик на услуги за космически изстрелвания.

Самата Cowboy Space е основана през 2024 г. под името Aetherflux, като първоначалната ѝ дейност е насочена към предаването на енергия от Космоса към Земята.

На 1 октомври 2026 г. компанията изведе в орбита демонстрационния спътник Reason-1 с ракета на SpaceX. Основната му задача е да изпита технология за предаване на енергия чрез мощен лазер от ниска околоземна орбита към приемник на земната повърхност.

Следващият апарат, Reason-2, е планиран за 2027 г. и той трябва да изпълнява задачи с графични процесори в орбита за търговски и държавни клиенти, включително обработка на метеорологични данни. Тези мисии са важна стъпка към по-широката цел на компанията: изграждане на инфраструктура, която комбинира производство на енергия, изчислителни мощности и оптични комуникации в Космоса.

Защо центровете за данни в Космоса привличат интерес?

Развитието на изкуствения интелект увеличава търсенето на изчислителни мощности, електроенергия и инфраструктура за обработка на данни. Традиционните центрове за данни изискват големи количества електричество, ефективно охлаждане и подходяща наземна инфраструктура.

Орбиталните системи предлагат потенциални предимства, включително достъп до слънчева енергия и възможност за обработка на данни непосредствено в Космоса. Това би могло да бъде полезно за сателитни наблюдения, метеорология, дистанционно изследване на Земята и някои приложения на изкуствения интелект.

Съществуват обаче и сериозни предизвикателства:

Охлаждане: в Космоса топлината трябва да се отвежда предимно чрез излъчване, което изисква специално проектирани радиатори.

Поддръжка: ремонтът и подмяната на повредени компоненти са значително по-сложни, отколкото при наземните центрове за данни.

Комуникации: преносът на големи обеми данни между орбитата и Земята изисква надеждни връзки с достатъчен капацитет.

Космически отпадъци: съзвездие с хиляди или десетки хиляди апарати ще изисква внимателно управление на орбитите и мерки срещу сблъсъци.

Разходи и надеждност: икономическата целесъобразност зависи от цената на изстрелванията, експлоатационния живот на апаратите и ефективността на цялата система.

Снимка: Unsplash/Cowboy Space

Виж още: Четири ИИ агента на Google DeepMind победиха Minecraft за 27 часа, като написаха сами 2783 програми