Генетично проучване, проведено от Университета на Южна Каролина и Националния институт за изследване на човешкия геном, публикувано в сп. Science Advances, разкри, че кучетата, живеещи в Зоната за изключване на Чернобил, показват явни генетични промени, свързани с дългосрочното излагане на радиация. Изследователите анализираха ДНК на 302 диви кучета от зоната и я сравниха с популации извън нея, разкривайки значителни генетични различия, които могат да повлияят на тяхното оцеляване и размножаване.

Проучването идентифицира геномни региони, свързани с реакцията на радиацията, включително локуси, свързани с репарацията на ДНК, имунната функция и метаболитната регулация. Варианти в гени като ATM, TP53 и XRCC4, всички от които са от решаващо значение за репарацията на двойни скъсвания на ДНК, бяха открити с различна честота в популациите на кучета от зоната в сравнение с контролните групи.

Тези разлики предполагат селективен натиск в полза на алели, които могат да подобрят оцеляването в среди с хронично излагане на ниски дози радиация.

Анализът показа също така по-ниска хетерозиготност сред кучетата, живеещи най-близо до централата в Чернобил, което съответства на малките основателни популации и ограничените възможности за размножаване. Диаграмата на основния компонентен анализ на проучването подчертава ясното групиране на кучетата от зоната в сравнение с тези от град Чернобил и околните села.

Тази генетична изолация може да допринася за фиксирането на радиационно-толерантни характеристики, въпреки че изследователите отбелязват, че близкородственото размножаване също може да намали устойчивостта към болести и други натоварвания.

Освен гените, отговорни за репарацията на ДНК, варианти, свързани с производството на меланин – като промени в гена MC1R, – бяха обогатени при кучетата от зоната, което потенциално обяснява съобщенията за по-тъмна пигментация на козината. Това отразява адаптациите, наблюдавани при местните популации жаби, където повишеното ниво на меланин може да намали оксидативните увреждания от радиацията.

Проучването също така откри положителни сигнали за селекция в гени, участващи в имунната регулация (TLR4) и реакцията на оксидативния стрес (SOD2). Тези пътища са от решаващо значение за справянето с хроничните въздействия на околната среда, което предполага, че имунната система на кучетата може да се адаптира към постоянното облъчване и замърсяване.

Чрез картографиране на тези генетични разлики учените могат да разберат по-добре как дивите животни се адаптират към екстремни условия. Зоната представлява рядка възможност да се наблюдават еволюционни процеси в реално време.

Това знание може да се приложи и към човешкото здраве: същите механизми, наблюдавани при тези кучета, са свързани с предразположеността към рак и устойчивостта към лъчева терапия. Бъдещите изследвания ще включват по-големи извадки във времето, за да се потвърди дали тези генетични промени се отразяват в измерими разлики в оцеляването и размножаването.

Снимка: Unsplash

Виж още: Вече може да си купите акции в първата компания, кацнала на Луната