Обект с размер приблизително 20 сантиметра е заснет за първи път от марсохода Curiosity на NASA през 2022 г., но никога не е бил официално идентифициран. Противоречивият учен Ави Льоб казва, че това трябва да е основен приоритет на сондата.

Астрофизикът от Харвардския университет призовава NASA да пренасочи своя марсоход Curiosity, за да изследва малък, лъскав цилиндричен обект, заснет на повърхността на Марс през 2022 г., който никога не е бил официално идентифициран. Ави Льоб маркира обекта в публикация в Medium, твърдейки, че определянето на произхода му трябва да има приоритет пред текущите задачи на ровъра. Обектът първоначално е забелязан от любителя изследовател на Марс Рами Бар Илан, докато е преглеждал архива на NASA с изображения на Curiosity, и впоследствие е бил представен на вниманието на Льоб от д-р Ян Спейсек от базираната във Флорида Фондация за приложна молекулярна еволюция.

Обектът бе заснет от марсохода Curiosity в кратера Гейл, близо до екватора на Червената планета.

Описва се, че има идеално кръгла цилиндрична форма с дължина приблизително 20 сантиметра и с плосък край. Блестящата му повърхност го прави да се откроява забележимо на фона на скалистия марсиански терен, а формата му е оприличена от някои на шапка за парти, лежаща на земята. NASA не е идентифицирала или коментирала официално обекта. Льоб, преглеждайки снимките, пише в публикацията си в Medium: „Трябва ли просто да предположим, че мистериозният цилиндър е отломка, създадена от човека, и да продължим напред, или да обърнем марсохода, за да разберем дали произходът му е различен?“.

Въпреки че го формулира като открит въпрос, Льоб беше ясен относно това накъде според него сочат доказателствата – и този път дори той не вижда извънземна намеса.

„Най-вероятното обяснение е, че съответства на отломки, създадени от човека“, пише той. Най-правдоподобните кандидати, въз основа на това как подобни аномалии са били обяснявани в миналото, са компоненти от собствената система за кацане на Curiosity, части от механизма Sky Crane или топлинен щит, използван по време на спускането на марсохода на Марс през 2012 г., които може да са били разпръснати от ветровете или изместени по време на кацане. Възможно е също така обектът да е парче окабеляване или материал от колело, изхвърлен от самия марсоход по време на годините му на експлоатация на повърхността на планетата.

Марсоходът Curiosity в момента изследва долните склонове на планината Шарп в кратера Гейл, на около осем километра от мястото, където е бил заснет цилиндърът. При максималната оперативна скорост на машината от 0.16 километра в час връщането до мястото ще отнеме няколко дни. Льоб обаче казва пред New York Post, че пътуването си е струвало.

„Според мен NASA трябва да даде приоритет на връщането, за да изследва цилиндъра, в сравнение с по-обикновените задачи, които марсоходът Curiosity изпълнява“, коментира той. „NASA се финансира от данъкоплатците и ако анкетираме данъкоплатците, те вероятно ще се съгласят с мен, че разбирането на произхода на мистериозния цилиндър трябва да бъде основен приоритет на Curiosity.“

Марсоходът Curiosity е приблизително с размерите на малък SUV, дълъг е около три метра, широк 2.8 метра и висок 2.2 метра, като тежи близо 899 килограма. Той е оборудван с 2.1-метрова роботизирана ръка и колела с диаметър 50.8 сантиметра и работи на Марс от кацането си през август 2012 г.

Цилиндърът не е единственият забележителен обект, с който Curiosity се е сблъсквал през последните години. Машината случайно пукна скала в канала Гедиз Валис и е открила вътре чисти жълти серни кристали – първият път, когато сяра е открита в чиста елементарна форма на Марс. Марсоходът се е претърколил върху скалата, което е довело до нейното разкъсване и разкриване на кристалите. Снимки от района показват, че наблизо има много повече такива скали, което сочи потенциално значително находище на сяра в региона. NASA не е отговорила публично на призива на Льоб да пренасочи марсохода, за да изследва цилиндъра.

Снимка: Unsplash

Виж още: Дните се удължават със скорост, невиждана от 3.6 млн. години – ето защо