Според ново проучване Луната може да е претърпяла вулканичен лифтинг, което я прави с повече от 100 милиона години по-стара, отколкото може да се предположи от скалите, събрани от нейната повърхност. Има редица причини да се предполага, че тя е по-стара - например има редки лунни цирконови минерали, които предполагат, че спътникът на Земята се е родил преди около 4.5 милиарда години. Освен това много учени, които са създали симулации на формирането на планетите, предполагат, че сблъсък, достатъчно голям, за да създаде Луната, е малко вероятно да се случи четвърт милиард години след възникването на Слънчевата система. Въпреки че гигантските космически удари са били често срещани в най-ранните дни на Слънчевата система, моделите на орбиталната динамика предполагат, че повечето от масивните скали, стоящи зад такива титанични сблъсъци, са били пометени в по-големи тела преди около 4.4 милиарда години.

Сега ново изследване предлага възможно обяснение на това несъответствие - лунната повърхност се е „претопила“ преди 4.35 млрд. години. Това би довело до нулиране на възрастта на лунните скали, което би прикрило истинската възраст на Луната.

Голяма част от въпросите, свързани с произхода на Луната, остават забулени в мистерия. Предишни изследвания предполагаха, че тя се е образувала при сблъсъка на новородената Земя със скала с размерите на Марс, наречена Тея, последния гигантски удар в историята на Земята. Кога точно се е случил този сблъсък обаче остава неясно.

За да оценят възрастта на Луната, геохимиците са изследвали лунни проби, събрани по време на мисиите „Аполо“ и с други средства. Тези скали вероятно са кристализирали от магмения океан, покрил Луната след последния гигантски удар. Анализите показват, че Луната е на около 4.35 милиарда години, което е сравнително млада възраст. За сравнение Слънчевата система е започнала да се формира преди около 4.6 милиарда години, или с около 250 милиона години по-рано.

„Не може непременно да се използват възрастите, записани от скалите, за да се каже кога се е формирала Луната“, казва водещият автор на изследването Франсис Нимо, планетарен учен от Калифорнийския университет в Санта Крус.

Причината за това претопяване е същият вид приливни ефекти, които предизвикват покачването и спадането на моретата на нашата планета. Точно както гравитацията на Луната привлича Земята, така и земната гравитация привлича Луната.

Когато Луната се е появила, тя е обикаляла около Земята много по-близо, отколкото сега и земните приливи и отливи върху Луната са били много по-силни, отколкото днес. Новото изследване показва, че силите, които Земята е упражнявала върху Луната, са довели до широко разпространени сътресения и интензивно нагряване. Това претопяване може да помогне да се обясни защо има по-малко лунни басейни от ранни удари, отколкото би могло да се очаква - тези ударни басейни биха били заличени.

„Всъщност ние не толкова оборваме общоприетата мъдрост, колкото съгласуваме две хипотези“, казва Нимо. „Динамиците искат „стара“ луна, а геохимиците - „млада“. Нашето предложение може да задоволи и двете.“

Изследователите отбелязаха, че луната на Юпитер Йо, която е най-вулканично активното тяло в Слънчевата система, изпитва приливни сили, подобни на тези, които Луната може да е имала в началото на своята история, като постоянно преоформя повърхността си. „Това показва колко взаимосвързана може да бъде планетарната наука“, казва Нимо.

Общо взето, компютърните модели на изследователския екип показват, че Луната се е формирала около 80 милиона години след началото на Слънчевата система.

В новото изследване се правят прогнози, които бъдещите изследвания биха могли да проверят с лунни скали, получени от предстоящата мисия на Китай Chang'е 6 до далечната страна на Луната. „Връщането на допълнителни лунни проби би било много полезно“, завършва Нимо.

Снимка: Unsplash/NASA

Виж още: Забравете за черните дупки - белите дупки са истинската мистерия на Вселената