Десетилетия наред учените са считали Луната за мъртъв свят – безмълвен, неизменен пейзаж, където нищо не се движи. Ново проучване обаче оспорва тази идея. За първи път изследователи са картографирали и датирани пресни следи от скали, паданали по Луната, показвайки, че нейната повърхност е по-активна, отколкото се е смятало досега.

Тези камъни, с размери от няколко метра до стотици метри и тегло до няколко тона, от време на време се търкалят по скалите и стените на кратерите, оставяйки след себе си ярки следи от разровена лунна прах.

„Дълго време се е смятало, че Луната е геоложки мъртва. Нашето проучване показва, че камъни с размери от десетки до стотици метри и тегло от няколко тона са се преместили от местата си с течение на времето“, каза за EOS Сивапрахасам Виджаян, водещ изследовател и доцент в Лабораторията за физически изследвания в Ахмедабад, Индия.

Това откритие не само променя разбиранията ни за лунната геология, но може да насочи бъдещи мисии към региони, където повърхността на Луната все още е активна.

Намирането на скорошни каменни падания на Луната е било дългогодишно предизвикателство. Традиционните проучвания са картографирали следите от камъни, но не са могли да определят с сигурност кои от тях са нови, тъй като по-старите следи постепенно избледняват поради космическото изветряване.

Последният пробив дойде от търсенето на отломки от падащи камъни – лунни материали, изкопани и отложени по пътя на камъка. Тези отломки изглеждат по-светли от околната повърхност, образувайки ивици по следата, които позволяват да се разграничат новите движения от старите.

За да идентифицират тези следи, изследователите ръчно анализираха хиляди изображения на лунната повърхност между 40° северна и 40° южна ширина, където слънчевата светлина прави ярките следи видими. След това проучиха изображения с висока разделителна способност от лунния разузнавателен орбитер на НАСА, заснети между 2009 и 2022 г., за да потвърдят движението и наличието на отломки по пътя.

Общо са открити 245 пресни следи от камъни, обхващащи около 373 километра. Около 46% от тях са в морските райони на Луната, а 54% – в планинските райони, като 62% от местата са с множество следи, което предполага, че в тези райони се наблюдават повтарящи се падания на камъни.

Екипът е оценил възрастта на тези следи, като ги е сравнил с близките кратери, чиято възраст е известна – метод, използван отдавна в лунните изследвания. Много от тези кратери са на възраст около 400 000 години, което означава, че следите от камъни по склоновете им са много по-млади.

Някои следи са наблюдавани и в близост до мястото на кацане на Аполо 17 и в райони, свързани със сеизмична активност или тектонични особености, което показва, че лунни земетресения или удари могат да предизвикат падането на камъни.

Това изследване показва, че Луната не е геоложки мъртва, а спорадично активна, с множество процеси, включително сеизмична активност, удари и термичен стрес, които причиняват промени на повърхността.

Картографираните горещи точки на скорошна активност на камъни могат да се превърнат в основни места за кацане за бъдещи мисии, целящи да изучават текущите процеси на повърхността и под повърхността на Луната. Това е така, защото разбирането на движението на камъните помага и за оценка на стабилността на повърхността, което е от решаващо значение за планирането на жилища, ровъри или дори бъдещи минни операции.

Проучването обаче има ограничения. Откриването на по-малки движения на камъни все още е трудно, а условията на осветеност могат да повлияят на видимостта на моделите на изхвърляне. Въпреки че вероятните причини бяха идентифицирани, потвърждаването на точната причина за падането на всеки камък изисква измервания на място.

Снимка: Unsplash/Pexels

Виж още: Спестете до 90 процента и гарантирайте надеждността на софтуера си с новите оферти на Godeal24