Когато човешкият мозък изпитва недостиг на енергия, той може да започне да „яде“ собствената си мастна тъкан за гориво, сочи пилотно проучване върху мозъка на маратонци.  Откритията подсказват за съвсем нова форма на невропластичност, която може да помогне на човешкия мозък да функционира по време на продължителни усилия за издръжливост.

Сканирането на мозъците на участниците показва, че по време на маратон, когато глюкозата в мозъка опасно намалява, някои неврони могат да започнат да се хранят с миелин - мастна обвивка, която се образува около нервните влакна в мозъка.

Миелинът е известен с това, че помага на невроните да изпращат съобщения по-ефективно, но тази защитна обвивка не е просто статичен изолатор, както учените някога са смятали. Новите изследвания показват, че невроните могат да използват тези мастни обвивки повторно и да променят дебелината им, за да се адаптират към промените в околната среда.

Сега изглежда, че някои мозъчни клетки могат дори да рециклират миелина за гориво, но само ако това е крайно необходимо.

При магнитно-резонансното сканиране на мозъка на 10 бегачи (8 мъже и 2 жени), направено преди и след 42-километрово състезание, невробиолозите в Испания забелязват отчетливи промени в маркерите на миелина в бялото мозъчно вещество - тъканта, в която тази мастна обвивка е най-концентрирана.

Двадесет и четири до четиридесет и осем часа след маратона бегачите са показали признаци на загуба на значително количество миелин в областите на мозъка, свързани с двигателните функции и координацията, както и със сетивната и емоционалната интеграция.

Две седмици след събитието маркерите на миелина започват да се възстановяват, а до два месеца след бягането маркерите се стабилизират отново при шестимата участници, които продължават сканирането.

Екипът, ръководен от Педро Рамос-Кабрер и Алберто Кабрера-Зубизарета, казва, че техните открития „може да отворят нов поглед върху миелина като енергиен склад, готов за използване, когато обикновените мозъчни хранителни вещества са в недостиг“.

Те смятат, че миелинът действа като вид метаболитна „предпазна мрежа“, позволявайки на временно „гладуващ“ мозък да черпи гориво от ограничени региони, като същевременно оставя по-голямата част от бялото си вещество непокътнато.

Изследователите са нарекли своята хипотеза метаболитна миелинова пластичност.

В миналото някои невролози смятаха, че мозъкът до голяма степен избягва изгарянето на мазнини за енергия дори когато е стресиран за хранителни вещества. Но в крайна сметка това може да не е напълно вярно.

Размерът на извадката от новото пилотно проучване е малък и връзката с миелина се основава само на прокси, но констатациите са съгласни с последните проучвания върху мишки, които откриват, че миелинът може да се използва като резерв от мазнини, когато глюкозата в мозъка на бозайниците стане оскъдна.

Миелинът е от съществено значение за функционирането на нервната система и обширните загуби са свързани с различни неврологични заболявания, включително множествена склероза.

Снимка: Unsplash

Виж още: Свежа салата, препечени филийки и усмивки са част от менюто на този китайски робот готвач (ВИДЕО)