Формите на живот стават все по-странни, докато камерите се спускат по-дълбоко в океана. Някои са смътно разпознаваеми, докато други изглеждат направо извънземни. Сред нещата, дебнещи в бездните, далеч от обсега на слънчевата светлина, е нещо с придатъци, завършващи с желатинови кълба; новооткрит вид месоядна гъба.

Никой не е знаел, че месоядните гъби съществуват до средата на 90-те години. През 1995 г. екип от изследователи, изследващи плитките води на пещера близо до Ла Сиота, Франция, забелязват нещо, което прилича на призрачно цвете, но всъщност се оказва Abestopluma hypogea: гъба, която използва дългите си пипала, за да улавя нещастни ракообразни, които след това се поглъщат живи и се смила. Преди се е смятало, че гъбите се хранят чрез пасивно филтриране на водата. Тази може да е минала за роднина на съществото от „Нещото“ на Джон Карпентър.

Въпреки че Chondrocladia sp. nov няма двойник от филмите на ужасите и все още няма официално име на вида, най-новият член на рода Cladorhizidae (който включва само месоядни гъби) си е спечелил прякора „гъба-смъртоносна топка“ с причина. Кълбата в краищата на многобройните му разклонения са покрити с шипове и микрокукички, идеални за закачане на малки изоподи, амфиподи и други малки ракообразни, които биха могли да пропълзят. Видяна е на дълбочина от 3601 метра в мястото за гмуркане Trench North, източно от остров Монтагю, който е най-големият от Южните Сандвичеви острови край бреговете на Антарктида.

Това чудовище (което можете да видите тук) е открито от изследователи, участващи в проекта „Преброяване на океаните от фондация „Нипон“ – „Нектон“. Те са били част от експедиция на водещата програма за преброяване на океаните на борда на крайбрежния кораб „Фалкор“ на Института за океани „Шмит“, като са спуснали уред с дистанционно управление, за да се промъкне през Южния сандвичев жлеб, вулканичните кратери и морското дъно около островите Сондърс и Монтагю. Същият този екип преди това е заснел кадри на това, което по-късно е потвърдено, че е млад колосален калмар – първият път, в който колосален калмар е наблюдаван жив.

„Усъвършенстваните инструменти – от прецизно картографиране на морското дъно до изображения с висока разделителна способност от дистанционно управление – ни позволяват да изследваме и събираме данни от места, невиждани досега от хората“, каза в скорошно прессъобщение Джйотика Вирмани, изпълнителен директор на Института за океани „Шмит“. „Това е пример за това, което става възможно, когато технологиите, корабното време и глобалната научна мрежа работят като едно цяло.“

От началото си през април 2023 г., тази експедиция е записала часове и часове видео и е направила хиляди изображения на подводни пейзажи, като хидротермални отвори и устията на потопени вулкани, които издишват черен дим, както и на съществата, които ги обитават. Изследователите са събрали и 2000 животински екземпляра от 14 различни типа. Сред новите видове, присъединили се към гъбата „смъртоносна топка“, са преливащи се бронирани люспести червеи, черни корали, които предпочитат тъмнината, изоподи, амфиподи, двучерупчести, коремоноги и пернато оранжево морско перо, което прилича на странен вид цвят и може да принадлежи към съвсем различен род.

Екземпляри от потенциално неоткрити видове се изпращат в Работилницата за откриване на видове в Южния океан на Южните Сандвичеви острови: един съвместен проект между международен екип от таксономисти и Университета на Магеланес в Пунта Аренас, Чили. Изследват се както морфология, така и генетика, а предварителните оценки са последвани от изображения и сравнение на екземпляри. ДНК баркодирането се използва за съпоставяне на ДНК от организъм с баркод или кратък фрагмент от ДНК от определен ген. Това може да помогне да се определи дали нещо наистина е било неоткрито досега или е известен вид в своята ларвна или ювенилна фаза.

„Южният океан остава силно недоизследван“, казва Мишел Тейлър, ръководител на науката в The Nippon Foundation-Nekton Ocean Census, в същото прессъобщение. „Към днешна дата сме оценили само под 30% от пробите, събрани от тази експедиция, така че потвърждаването на 30 нови вида вече показва колко биоразнообразие все още е недокументирано.“

Поради това, може би все още има какво да се научи за странния тип кладорхизиди. Възможно ли е това, което се крие отвъд настоящите ни познания, да е още по-зловещо от вече каталогизираното?

Снимка: Unsplash

Виж още: Това видео на ултра забавен каданс е най-безопасният и вълнуващ начин да видите как най-смъртоносните змии нападат плячката си (ВИДЕО)