Австралийският континент може да крие огромна подземна тайна.

В ново есе за The Conversation геологът Андрю Гликсън обяснява последните си изследвания, които показват, че че под континента може да е погребан грандиозен астероиден кратер - и всички доказателства сочат, че той е най-големият известен на планетата, с огромна разлика пред втория.

Известна като структурата Дениликин, Гликсън изчислява в своето изследване, публикувано в списание Tectonophysics, че диаметърът ѝ е над 500 километра. Това би било повече от най-голямата потвърдена ударна структура, широката около 180 километра Вредефорт в Южна Африка, да не говорим за подобната по размери кратер Чиксулуб - кратер, за който се смята, че е от астероида, унищожил динозаврите.

"Историята на бомбардировката на Земята от астероиди до голяма степен е скрита за нас", пише Гилксън.

Съществуването на структурата Дениликин е предложено за първи път в края на 90-те години от Тони Йейтс, който е съавтор на последното проучване, основано на магнитни модели. Последващ анализ, който приключва през 2020 г., потвърждава, че под регион в южната част на Нов Южен Уелс има голяма структура, макар и без категорични доказателства, че тя е причинена от удар.

Може ще се запитате: как такава масивна структура се оказва погребана под краката ни, без да бъде забелязана?

Както обяснява Гликсън: "Когато астероид се удари, той създава кратер с издигнато ядро. Това е подобно на начина, по който капка вода се разплисква нагоре от преходен кратер, когато пуснете камъче в басейн."

"Този централен издигнат купол", добавя той, може да ерозира в продължение на милиони години, като става все по-слабо забележим. Ако кратерът не е просто погребан от седименти, сблъсъкът между тектоничните плочи на Земята също може да погълне структурата, тъй като едната сблъскваща се плоча се налага под другата.

Заедно с откриването на купола има и няколко други силни улики, които определят структурата като астероиден кратер, като симетрични вълни в кората, които биха били причинени от екстремните температури на удара, и "радиални разломи", често срещани в други ударни структури.

За съжаление повечето от събраните досега доказателства за Дениликин са само от повърхността и Гликсън подчертава необходимостта от дълбоки сондажи, за да се получи "доказателство за въздействието на удара".

Въпреки това последните му изследвания показват, че ударът на астероида, който го е създал, е настъпил преди около 445 милиона години, което съвпада с така нареченото масово измиране от късния ордовик, унищожило 85% от целия живот на Земята.

Според Гликсън то е било повече от два пъти по-мащабно от изчезването на динозаврите в резултат на удара на Чиксулуб. Човек изтръпва, като си представи мащаба на гаргантюанската космическа скала, която е изкопала Денилукуин.

Снимка: Unsplash

Виж още: 5 задължителни умения, ако искаш да овладееш изкуствения интелект