Наскоро от скритата далечна страна на Слънцето избухна гигантско огнено изригване, което е около 40 пъти по-широко от Земята. Изригването изхвърли огромен облак от плазма в Космоса, който по-късно се разби в Меркурий, размивайки скалистата повърхност на планетата и потенциално предизвиквайки "рентгенови полярни сияния" в незащитения свят.

Феноменът вероятно е бил предизвикан от мощно слънчево изригване, което се е случило на 9 март. Обсерваторията за слънчева динамика (SDO) на НАСА забеляза голяма, частично закрита плазмена нишка, която се взриви навън иззад североизточния лимб на Слънцето. Въз основа на количеството видима плазма изригването вероятно е обхванало площ от около 500 000 км.

Данните на SDO показаха, че експлозията, която вероятно е оставила след себе си огромен "огнен каньон" на повърхността на Слънцето, е освободила и голямо изхвърляне на коронарна маса - бързо движещ се облак от намагнетизирана плазма и радиация, - който се сблъска с Меркурий на 10 март.

Меркурий често е обстрелван по подобен начин поради близостта си до нашата родна звезда. В резултат на това бомбардиране малката планета няма атмосфера и е напълно изложена на пълната сила на тези слънчеви бури.

Когато електроните от коронарна маса попаднат върху незащитената повърхност на Меркурий, те бързо се забавят. Това забавяне кара частиците да отделят енергия под формата на рентгенови лъчи, които учените могат да открият от Земята. Резултатът е явление, подобно на полярно сияние, което е видимо в рентгенови лъчи, а не във видима светлина.

Гигантското изригване е най-новият знак, че експлозивният пик на приблизително 11-годишния слънчев цикъл, известен като слънчев максимум, може би вече е започнал - много по-рано от първоначалните прогнози.

По време на слънчевия максимум слънчевите изригвания и други видове слънчеви бури избухват по-често и по-мощно, тъй като магнитното поле на Слънцето отслабва и накрая се преобръща. Учените вече наблюдават признаци за това. През последния месец изследователите станаха свидетели на някои от най-големите слънчеви бури през настоящия цикъл, включително чудовищно изригване от клас X - най-мощното от повече от шест години насам - и облак от плазма, 15 пъти по-висок от Земята, който изригна от южния полюс на Слънцето.

Едно от най-големите притеснения по време на слънчевия максимум е, че изследователите не могат да наблюдават правилно далечната страна на Слънцето, където могат да се появят гигантски слънчеви петна, които да предизвикат изненадващи слънчеви бури като тази, която току-що удари Меркурий. Възможно е тези слънчеви петна да се обърнат с лице към Земята, докато Слънцето се върти, излагайки планетата ни на изригвания и коронарна маса. Например през януари 2023 г. едно скрито слънчево петно избухна без предупреждение с изригване от клас X, което едва избегна Земята.

Снимка: Unsplash

Виж още: В най-отдалечената точка на Земята учените чуха странен, свръхнискочестотен звук (ВИДЕО)