Планът на NASA за извеждане от орбита на Международната космическа станция през следващите години попадна под лупата на правителствена надзорна група и предизвика вълна от реакции от страна на водеща организация за опазване на океаните.

Според настоящия план на NASA Международната космическа станция ще бъде изведена от орбита чрез поредица от действия. Първо, в началото до средата на 2028 г. МКС ще започне да се спуска чрез комбинация от естественото атмосферно съпротивление на Земята и изпълнението на маневри за влизане в атмосферата от руския сегмент на МКС. След това, в средата на 2029 г., NASA планира да изстреля доставен от SpaceX и финансиран от правителството американски апарат за извеждане от орбита (USDV) и да го прикачи към МКС, като апаратът ще задейства своите 46 двигателя „Драко“ и ще изтласка станцията към водната ѝ гробница.

Но има един въпрос, който тревожи експертите по екология. Фондацията „Океан“ (The Ocean Foundation) – организация със седалище във Вашингтон, чиято мисия е да подобри състоянието на световните океани и взаимоотношенията на човечеството с морето чрез внимателно подбрани стратегии и проекти – твърди, че планираното извеждане от орбита на Международната космическа станция „поражда сериозни опасения за състоянието на океаните, с които космическата общност все още не се е справила адекватно“, според Марк Сполдинг, президент на фондацията.

Току-що публикуван доклад на Сметната палата на САЩ се фокусира върху въпроси, свързани с плана на NASA за извеждане от орбита на Международната космическа станция и прехода от МКС към търговски космически станции, а именно опасенията на NASA от възникването на „празнина“ в непрекъснатото човешко присъствие в ниска околоземна орбита.

В доклада на GAO се обяснява, че в края на 2030 г. или в началото на 2031 г. USDV трябва да извърши маневра за влизане в атмосферата. Това ще изтласка МКС през земната атмосфера и ще я насочи към предварително определено място – океанска зона, наречена точката "Немо".

„Като част от процеса на влизане в атмосферата NASA очаква части от МКС и апарата за извеждане от орбита да се разпаднат и да паднат в отдалечена част на океана, за да се сведе до минимум рискът за населените райони“, се посочва в доклада на институцията.

Но що се отнася до използването на точка „Немо“ или която и да е част от океана като удобно място за изхвърляне на отпадъци, Сполдинг припомня, че в международното право съществува тревожна структурна празнина, която извеждането на МКС от орбита ясно подчертава.

Според Конвенцията за космическата отговорност от 1972 г., ако космически отпадъци паднат на територията на друга държава или нанесат щети на имущество, обясни Сполдинг, държавата, изстреляла обекта, е длъжна да изплати обезщетение – безусловно и без да е необходимо да доказва вина. „Но за океаните не съществува подобна защита“, добави той.

„В резултат на това, когато космическите агенции имат контрол върху мястото, където падат отпадъците, те се стремят да ги насочат към открито море и по този начин не поемат никакво правно задължение да плащат за почистване или възстановяване на околната среда“, казва Сполдинг.

Ръководителят на The Ocean Foundation заяви, че разбира легитимните съображения за безопасност, свързани с избора на „Немо“ – точката на Земята, най-отдалечена от всяка населена зона. „Но отдалечеността на океана от човешката инфраструктура не бива да се бърка с липса на стойност или уязвимост“, коментир Сполдинг. „Океанът и неговите обитатели заслужават същата защита, каквато международното право осигурява на националните територии.“

Какви по-плътни, специфични материали ще бъдат тези от влизането на МКС в атмосферата и каква вреда могат да нанесат на морския живот, според Сполдинг, „не е било адекватно проучено или оповестено. Самата тази несигурност е проблемът.“

Освен това, тревожно е и това какви екологични щети могат да възникнат още преди отломките да паднат във водата. Тъй като това е най-мащабното влизане в атмосферата в историята, кумулативното въздействие върху атмосферата от падащите части на МКС заслужава сериозно проучване, каза той.

На първо място, Сполдинг обърна внимание на наскоро обсъждания Договор за открито море, който е от значение за извеждането от орбита на МКС. Той изисква от страните да провеждат оценки на въздействието върху околната среда за дейности, които могат да засегнат морската среда извън националната юрисдикция, когато ефектите са неизвестни или недостатъчно разбрани.

„Справедливо е да се попита дали излизането на МКС от орбита — най-голямото подобно влизане в атмосферата в историята, насочено към открито море — следва да породи това задължение“, завършва Сполдинг.

Снимка: Pexels/SpaceX/PGC/NASA IBCAO Landsat/USGS/Google

Виж още: Опасни батерии от е-коли намират нов живот в е-колелета, създавайки порочен кръг, който Китай се опитва да разбие