Учените откриха огромен резервоар с вода, буквално погребан на около 700 километра под повърхността на Земята, който може да съдържа три пъти повече вода, отколкото всички океани, взети заедно. Този скрит океан е затворен в дълбоките скали на мантията и не може да бъде видян или достигнат директно.

Откритието предполага, че голяма част от водата на Земята може да произхожда от вътрешността на самата планета, а не само от комети или астероиди, които са се сблъскали с ранната Земя. Това би могло да обясни и защо нивото на океаните е останало относително стабилно в продължение на стотици милиони години, въпреки дрейфа на континентите и климатичните промени.

Изследването на поведението на водата в дълбоките слоеве на мантията помага на учените да разберат геологията на Земята и как океаните, които познаваме днес, са се запазили толкова дълго.

Водата не тече свободно, а е обвързана в рингудит – рядък син минерал, устойчив на екстремното налягане в преходната зона на мантията, която се простира на дълбочина от около 410 до 660 километра. Рингудитът е полиморфен минерал с голямо наличие на оливин (магнезиев силикат и желязо), който се образува при високи температури и налягания на земната мантия. Според проучването, публикувано в сп. Science, минералът абсорбира вода на молекулярно ниво, създавайки ефект, подобен на този на гъба, който позволява на мантията да съхранява огромни количества вода.

Стивън Якобсен от Северозападния университет, който ръководи изследването, обясни, че екипът е използвал около 2000 сеизмографа в САЩ и е проучил вълните от над 500 земетресения. Сеизмичните вълни се движат по-бавно през влажна скала, така че чрез картографиране на местата, където вълните са забавили скоростта си, изследователите са могли да разберат къде е затворена водата. Той го описа като използване на земетресенията като вид планетен ЯМР, показващ какво се случва дълбоко в Земята.

Той също така заяви, че това откритие е убедително доказателство, че водата на Земята частично произхожда от вътрешността на планетата, а този дълбок резервоар спомага да се предотврати с течение на времето заливането на повърхността от океаните.

„Трябва да сме благодарни за този дълбок резервоар“, казва Якобсен. „Ако го нямаше, водата щеше да се намира на повърхността на Земята, а върховете на планините щяха да бъдат единствената суша, която да се подава над нея.“

Това откритие променя и нагласите ни относно водния цикъл. Водата от океаните се поглъща от мантията в зоните на субдукция, където минерали като рингудит абсорбират част от нея. В продължение на милиони години част от тази вода се връща на повърхността чрез вулкани и възходящи потоци от мантията, което поддържа относителна стабилност в океаните.

Якобсен обяснява, че този цикъл показва, че Земята разполага с водна система, която е далеч по-голяма от това, което виждаме в облаците, реките и моретата. Макар че хората нямат достъп до тази вода, нейното съществуване помага да се обясни и защо течната вода е оцеляла в продължение на милиарди години, защо Земята продължава да поддържа световния океан и процъфтяващите екосистеми, поддържайки живота, докато планети като Марс или Луната са загубили своята отдавна.

Снимка: Unsplash/Science/Steve Jacobsen/Northwestern University

Виж още: Сателити показват необичайна гигантска цветна окраска в океана до американското крайбрежие