Ново проучване показва, че здравните работници, които перат униформите си вкъщи, може несъзнателно да разпространяват бактерии, устойчиви на антибиотици, което увеличава риска от инфекции в болниците. Изследването, ръководено от проф. Кейти Лърд от университета „Де Монфорт“ в Лестър, е публикувано тази седмица в PLOS One и поражда опасения относно болничната хигиена.

Изследователският екип тества шест различни домашни перални машини, за да провери доколко добре те могат да почистват тъкани, замърсени с Enterococcus faecium - бактерия, свързана с болнични инфекции. Установено е, че само половината от машините (3 от 6) са дезинфекцирали правилно униформите при 60 °C, когато са използвали пълен цикъл, докато бързите цикли са работили непостоянно, което ги прави ненадеждни за унищожаване на микробите.

За да добие по-добра представа за бактериите в пералните машини, екипът използва метагеномичен анализ, за да изследва биофилмите в 12 различни машини. Резултатите показват, че някои машини съдържат потенциално вредни бактерии, включително Mycobacterium sp., Pseudomonas sp. и Acinetobacter sp., както и гени за антибиотична резистентност, които помагат на бактериите да оцелеят при лечение, предназначено за тяхното унищожаване.

Проучването изследва също така доколко домашните перилни препарати могат да се борят със Staphylococcus aureus, Klebsiella pneumoniae и Pseudomonas aeruginosa - три бактерии, които причиняват сериозни инфекции. Резултатите са тревожни: някои бактерии стават резистентни към детергентите, което ги прави по-устойчиви и към антибиотиците.

Допълнителни генетични тестове установиха мутации в гените на ефлуксните помпи, по-специално при S. aureus (MrgA) и K. pneumoniae (AcrB) след излагане на детергенти. Тези помпи помагат на бактериите да отстраняват вредните вещества и промените в тях биха могли да направят антибиотичното лечение по-малко ефективно.

Тези резултати предполагат, че домашните перални машини може да не са достатъчно добри за правилното почистване на здравните униформи, което може да допринесе за възникването на вътреболнични инфекции и антимикробна резистентност. Здравните работници разчитат на домашните машини, но ако бактериите оцелеят при изпирането, те могат да се разпространят сред пациентите.

Проф. Лърд и нейният екип смятат, че насоките за пране трябва да се актуализират, за да се гарантира, че униформите на здравните заведения се дезинфекцират правилно. Те също така препоръчват на болниците да обмислят преминаването към промишлени перални машини, които са много по-ефективни при унищожаването на микробите.

Тя обяснява защо това е важно, като казва: „Нашите изследвания показват, че домашните перални машини често не успяват да дезинфекцират текстила, което позволява на резистентните към антибиотици бактерии да оцелеят. Ако имаме сериозни намерения по отношение на предаването на инфекциозни заболявания чрез текстил и борбата с антимикробната резистентност, трябва да преосмислим начина, по който перем това, което нашите здравни работници носят“.

Тъй като антибиотичната резистентност се превръща в сериозен здравен проблем в световен мащаб, по-строгите политики за пране в болниците биха могли да бъдат важна стъпка към запазването на безопасността на пациентите. Може да се наложи здравните заведения да преосмислят начина на почистване на униформите, за да се предотврати разпространението на опасни бактерии и да се намалят болничните инфекции.

Снимка: Unsplash

Виж още: Toshiba смята, че 24ТВ дисковете са прекалено големи за нуждите на европейските потребители