Австралийската биотехнологична компания Cortical Labs представи това, което твърди, че е „първият в света биологичен компютър, който може да се използва с код“ и който съчетава човешки мозъчни клетки с традиционни силициеви компютри. Системата, известна като CL1, беше представена на Световния мобилен конгрес в Барселона и се проучва за потенциалните ѝ приложения в областта на изкуствения интелект и машинното обучение.

CL1 се състои от силициев чип с лабораторно отгледани човешки неврони, култивирани върху повърхността му. Тези неврони са способни да реагират на електрически сигнали, образувайки мрежи, които обработват информация, подобно на биологичния мозък. Системата е проектирана така, че да позволява двустранна комуникация, при която електрически импулси стимулират невроните, а техните отговори се записват и анализират. За да се поддържа жизнеспособността на невроните, CL1 е оборудван със система за поддържане на живота, която регулира температурата, газообмена и други необходими условия.

Забележителен аспект на CL1 е способността му да се учи и адаптира към задачите. Предишни изследвания показаха, че системите, базирани на неврони, могат да бъдат обучени да изпълняват основни функции, като например да играят прости видеоигри. Работата на Cortical Labs предполага, че интегрирането на биологични елементи в компютрите може да подобри ефективността на задачи, с които традиционният изкуствен интелект се затруднява, като например разпознаване на модели и вземане на решения в непредсказуема среда.

Cortical Labs твърди, че първите компютри CL1 ще бъдат на разположение за доставка на клиенти през юни, като цената на всяко устройство ще бъде приблизително 35 000 долара.

Въпреки това мащабируемостта на тази технология остава несигурна. Производството и поддръжката на системи, базирани на неврони, е значително по-сложно от производството на традиционни процесори, а осигуряването на дългосрочна стабилност представлява допълнително предизвикателство.

Използването на човешки мозъчни клетки в технологията поражда и етични проблеми. Макар че невроните, използвани в CL1, са отгледани в лаборатория и нямат съзнание, по-нататъшният напредък в областта може да изисква насоки за решаване на морални и регулаторни въпроси. Перспективата за интегриране на живи клетки с изчислителен хардуер предизвиква дискусии за границите на изкуствения интелект и познанието, подобно на човешкото.

Интегрирането на човешки неврони в компютрите повдига и въпроси за бъдещето на развитието на изкуствения интелект. Биологичните компютри като CL1 биха могли да предоставят предимства пред конвенционалните модели на ИИ, особено по отношение на ефективността на обучението и консумацията на енергия. Адаптивността на невроните може да доведе до подобрения в роботиката, автоматизацията и анализа на сложни данни.

Снимка: Unsplash/Cortical Labs

Виж още: Милиони междузвездни нашественици от съседна галактика вече са в нашата Слънчева система